Красимир Даскалов, кмет на Девин: За осем месеца сме осигурили 8 млн. лв. без проектите, които са над 10 млн. евро

Красимир Даскалов, кмет на Девин: За осем месеца сме осигурили 8 млн. лв. без проектите, които са над 10 млн. евро

Г-н Даскалов с какво спечелихте съгражданите и какъв беше основният мотив да се кандидатирате за кмет?

Основният мотив да се канидатирам беше, че съм си от тук, че семейството ми живее тук и нямам намерение да ходя някъде другаде или пък децата ми да напускат този край. Той е изключително богат да природни дадености, а и виждах в последните години, че нищо не се прави за този район. Като служител на полицията винаги съм налагал принцип на работа, ако мога да помогна на хората да помагам, ако не да не им преча и да не създавам допълнително напрежение. Това съм се старал да предавам и на колегите си. Винаги съм мислил как нашия край може да привлича още повече туристи, инвестиции и т.н. Но като това не се случваше в последните четири – пет години реших да се кандидатирам и това е основният ми мотив. Още повече, че бях издигнат от управляващата партия, което ми даде някаква увереност, че с помощта на правителството, на парламентарната група ще съумеем да направим повече неща за хората в община Девин.

С какво спечелихте съгражданите си?

Винаги съм се отнасял към хората човешки. Мисля, че точно с това. Като служител на полицията винаги съм учил моите подчинени да се отнасят добронамерено към хората, винаги да бъдат в полза и в помощ на хората, а не да пренасят репресивен елемент в тяхната работа. Дори съм им казвал, че не е най-важното да накажеш някого, а когато срещнеш на пътя възрастен, дете или външен турист, по-добре е да му обясниш какво точно да направи или да го заведеш там където трябва да отиде. Това е работата на полицията. Тези неща ги пренасям и в сегашната ми работа и мисля, че това е оценено от хората. Най-важно е да бъдеш близо до хората, контакта с тях, да изслушваш проблемите им и доколкото можеш да ги разрешаваш. Вярно, че не всички проблеми са в компетенцията на кмета или на общинската администрация, така беше и в полицията, хората понякога не го разбират това, но стараем се да им разясняваме и с каквото можем да бъдем полезни.

Беше ли ви трудно в общинските дела в началото?

Макар, че през целия си живот съм се занимавал с такава работа, свързана с прилагане на закони, нормативни актове и т.н., не ми беше лесно в общинските дела в началото. Работата е свързана с още по-голяма нормативна база, но с помощта на екипа, който се опитвам да създам, експерти в различни отдели на общинската администрация на този етап мисля, че се справяме добре.

Какво наследство заварихте?

Заварихме доста тежко наследство, пълно е казано на жаргон с подводни камъни. Още с встъпването ми в общината след полагането на клетвата се сблъскахме с пет проекта, изпълнени строително-монтажни работи и не разплатени. Имало е възможност да се ползва безлихвен кредит, за да се разплати на изпълнителите, но по една или друга причина, умишлено или не не е направено. Ние бяхме поставени в сериозен капан. Наложи се да тичаме, да спасяваме едни милион и триста хиляди лв., които ако не ги бяхме осигурили до края на предходната година – 2015, щяха да допълнят немалкото задължения на общината.

Колко са задълженията?

Бяха доста, на този етап са около милион и шестотин хиляди, като тук не включвам задължения от около 1,5 млн. лв. с постановено вече решение на Окръжен съд от вчера, които общината дължи на една фирма за извършени през 2009 – 2010 година строително-монтажни работи на територията на общината, задължения към ЕВН, към ВиК, теглен кредит за спасяване на болницата около 700 хил. лв, който обаче кредит при извършена проверка се установи, че средствата не са изразходвани правомерно и по предназначението за което са отпуснати и малцина от жителите на общината знаят, че сега общината с решение на Министерството на финансите трябва да върне тези 700 хил. лв. обратно. Полагам усилия да излезем от тази ситуация. Между другото предизборно беше взет заем от още 100 хил. лв., за да се поддържа болницата до изборите поне, който също е предоставен от общината на болницата, а тя е в затруднено положение и не може да плаща.

Какво се случва с болницата?

Непосредствено след началото на мандата положихме много усилия и за болницата. Тя работеше при един изключително нисък лимит, около 36 хил. лв. на месец, което правеше невъзможно тя да продължи да функционира повече от месец – два. И максимум до Нова година щеше отново да затвори врати и затова се наложи и там да действаме бързо. С контакти, със срещи, със съдействието на народният представител от ГЕРБ д-р Дариткова, областният управител, областният координатор на ПП ГЕРБ и директора на РЗОК д-р Гелов успяхме да постигнем един лимит от 70 хил. лв., почти двойно, което даде нужното спокойствие за работа, както на персонала, така и на жителите на трите общини, които обслужва тази болница. Сега в момента лимитът на болницата е още по-висок – 86 хил. лв. От около месец и половина – два тук работи и кардиолог, което е едно допълнително предимство за всяка една болница, тъй като кардиолога носи със себе си още 8 – 10 клинични пътеки. Като обслужване на населението и разширяване обхвата на дейностите, което обещахме предизборно е вече факт.

Какви са основните приоритети по които работите и искате да се развива община Девин?

Другото нещо, което обещавахме на хората и вече е факт, е да успеем да осигурим държавно финансиране за пълна модернизация и реконструкция за топлопроводът от Беденски бани до Девин. Всички наши съграждани, хората от моето поколение помнят, че през 70-те и 80-те години целогодишно в Девин се лекуваха чужденци предимно от Финландия, Руските републики и т. н. Водата в Беден е с много високи лечебни качества лекува болести на опорно – двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, нервни заболявания и т.н. в момента изтича в реката, защото водопровода е на 100 % компроментиран и мога да кажа, че тази вода не достига до Девин. Благодарение на разбирането от страна на правителството през месец април с постановление на МС бяха отпуснати около 2,5 млн. лв., целеви средства за реконструкция на този водопровод. До края на тази седмица ще бъде обявена обществената поръчка за избор на изпълнител, след това ако няма обжалване още до края на годината ще започнат строително ремонтните работи, а с това вече ще бъде завършена работата по водопровода и се надявам да бъде върната славата на Девин , като един от най-добрите балнеологични центрове в страната. Бъдещето на Девин е в туризма, като град с богато находище на минерални води, това трябва да се използва. Освен туризма тук се развива дърводобивната и дървопреработващата промишленост, имаме и няколко цеха, които работят предимно на ишлеме. Опитваме се да привлечем и други инвеститори.

А има ли инвеститорски интерес?

Водим преговори, но изключително предпазливо, защото както в цялата страна, така и тук проблем е намирането на квалифицирана работна ръка. Има хора, които имат желание да инвестират, но първо питат колко души можем да осигурим, които ще работят постоянно в предприятието. Разговаряхме на по-високо политическо ниво, че може би има грешка в системата. Не може да има професия безработен.

Каква е безработицата в общината?

Безработицата е доста висока. Наскоро се наложи по програма да търсим около 40 – 50 души да работят към общината. Намерихме около 13-14 човека и те няма да копаят улици или тежка физическа работа. Подготвяхме ги за екскурзоводи, за планински спасители и няма желаещи. От общинската администрация и общината правим всичко възможно да подпомагаме и стимулираме инвестициите в района. Очаква се една сериозна инвестиция в бивсшето поделение, където ще бъде изграден модерен аквапарк с хотелска част, така че надявам се града ни да стане още по-атрактивен. Като свържем това с всички природни дадености наоколо – Триградското ждрело, пещерите, язовира, който стига почти до града, комплекс Струилица, екопътеките, водопадите в района, всичко това надявам се да даде един тласък за развитие на региона.

Върху какви проекти работите?

По отношение на проектите трябва да кажа, че в началото на мандата не заварихме нито един готов проект. И където отивахме в различните министерства, институции да търсим пари и средства за нещо което да направим ни питаха имаме ли проект, и след като нямаме оставахме с вързани ръце. Затова се заехме и започнахме проектиране на различни неща. Някои ще бъдат включени за финансиране от европейски фондове и програми, искаме да имаме готови проекти в случай, че се осигурят целеви средства от държавния бюджет или по Национални програми да сме подготвени. По линия на Програмата за развитие на селските райони до края на месеца ще бъдем готови с проекти за около 10 млн. лв. Не казвам, че всичко ще бъде финансирано, но поне ще имаме готови проекти. По линия на програма „Региони в растеж, където бенефициент са община Девин и Златоград за този програмен период, одобрени са ни пет проекта – сградите на полицията, на пожарната, данъчно, Бюрото по труда, Социално подпомагане и две детски градини. Предстои да бъдат санирани. Надявам се да бъдат одобрени за саниране и останалите сгради, изцяло жилищни, с които сме кандидатствали за около 2,5 млн. лв. В момента по Националната програма се санират шест блока в града и предстои процедура за още един. След което мисля да обърнем внимание и на инфраструктурата.

Има един квартал в Девин „Вратлек“, там хората откак са си построили къщите газят в кал. Никой до момента не е направил нищо, за да се промени тази ситуация. Получавали само обещания. Асфалтирането на тези пътища сме го включили в Програмата за развитие на селските райони, надяваме се, че ще получим финансиране и за там. Тези хора най-после да се почувстват граждани на Европа.

Въпреки, че за осем месеца сме осигурили 8 млн. лв. без да броим проектите, които са за над 10 млн. евро ние сме в списъка на общините с лошо финансово състояние. В тази връзка подготвяме оздравителен план за първи път, търсим и консултанти. Вероятно ще помислим и за оптимизация на щата, за по-добра събираемост на местните данъци и такси, ще помислим и за оптимизация на състава в общинското предприятие БКС, за по-добър контрол, за да може да си изпълнява функциите.

Партньор сте и на Роженския събор?

Участваме с малка финансова подкрепа и с няколко фолклорни състава – мъжка певческа група от читалището в Настан, певческа група от читалището в Грохотно, танцова и певческа група в читалището в Лясково. Всички читалища с по-активна дейност ще бъдат включени на различни сцени и по различно време на събора Рожен.

Имате и нов химн?

Идеята възникна преди няколко месеца да направим една песен, която да се слуша на всички общоградски мероприятия, заедно с химна на България и на Европа, след тях да има и песен за Девин. Това ще настрои патриотично хората. Музиката е на Асен Масларски, текста е на местния поет Емил Енчев. Аз имах възможност да го слушам има и видеоклип. Промоцията ще бъде на празника на града на 12 август, тогава ще представим на нашите съграждани тази песен, която се нарича „Молитва за Девин“. Ще бъде изпълнена от Милица Божинова и Асен Масларски. Надявам се да се хареса на всички.

Какво предвиждате за празника на града тази година?

Намеренията ни са да открием празника в петък, 12-ти август с презентация на тази песен, участие на местни групи, Николай Славеев с танцов състав и оркестър. В събота ще направим една баница с внушителни размери – 300 – 400 метра и покрай нея ще дефилират състави – танцови и певчески от различни краища на страната с техните характерни носии. През деня програмата ще продължи с тези състави . Вечерта за настроение ще пее Ивана, ще има и заря. Третия ден от празника сме го посветили на децата – надяваме се да има и артист, за да ги забавлява.

За финал…?

Очакванията на хората са много големи след изборите. Но нещата не могат да се случат с магическа пръчка. Има си процедури, срокове. Надявам се, че сега поставяме едни добри основи, върху които ще се гради в следващите години от мандата. Искаме да сложим една стабилна основа за развитие на нашия регион и който и след нас да дойде да знае, че стъпва на сигурно. А основната ни цел е да задържим младите хора тук.

Вирни се горе