Оставки заваляха в здравното министерство? Защо си отидоха д-р Теодора Джалева и зам.-министър д-р Михаил Зортев? Какви съкращения правят в здравното ведомство? Кога ще спрат източването на парите за здраве? И как Брюксел ще направи болниците ни по-модерни? Отговорите дава здравният министър Стефан Константинов,пред в."Стандарт".
Д-р Константинов, в края на миналата седмица стана ясно, че д-р Теодора Джалева напуска поста си като директор на Изпълнителната агенция по трансплантации. В понеделник гръмна новината, че заместникът ви д-р Михаил Зортев е хвърлил оставка. Какви са причините за тези кадрови промени?
Това е рутинна дейност, секторът е много труден, задачите са много. Между двете оставки няма връзка. При д-р Джалева проблемът беше малкият брой трансплантации през тази година и желанието ни да подобрим работата в агенцията. Д-р Зортев, като бивш шеф на болница, е добър мениджър и смята да вложи сили тъкмо в тази посока.
През тази година започнахте окрупняване на доста структури в системата на здравното министерство. Колко пари ще спести това сливане?
Смятам, че Министерството на здравеопазването може да бъде пример как във време на криза може да се оптимизира администрацията и по този начин да се пестят средства. При сливането на РИОКОЗ и РЦЗ успяхме да съкратим 110 щатни бройки. Освен финансовата полза обаче ще има и чисто организационна, тъй като премахнахме дублиращите се структури. Що се отнася до новосъздадения Национален център по опазване на здравето и анализи (НЦОЗА), той ще бъде сърцето на електронното здравеопазване и ще бъде център с национално значение, достоен за XXI век. Там ще се събира информацията, там ще се правят анализите, там ще се разработват и методиките по заплащането на диагностично-свързаните групи. Актуалните анализи, които ще се правят там, ще позволят да се постигне по-ефективно управление на системата в реално време. Тук не става въпрос за традиционната статистика какво е било през 2008 г., през 2009 г., а за данни от миналия месец – колко хора са минали през болниците, какви лечебни процедури са им направени и т.н. Този център ще бъде от полза и за здравноосигурителната система, в която не съществува само НЗОК, но и допълнителни здравноосигурителни фондове.
Разполага ли този център с подготвени експерти?
Напоследък се срещам с млади хора, които са мотивирани да хвърлят сили, за да се случат положителни промени, без да поставят размера на заплатата на първо място. Разбира се, пред тези хора има перспектива за развитие.
От НЗОК разясниха наскоро, че родните пациенти ще разполагат с електронно здравно досие, в което ще се записват всички медицински назначения. Болниците готови ли са за такъв трансфер на електронна информация?
От около година НЗОК разполага с нещо подобно на здравно досие, т.е. за всеки пациент се събира медицинска информация. Проблемът там е, че всеки може да получи информация чрез идентификация с електронен подпис. Този подпис обаче е много скъп за някои, а също така затруднява хора, които не работят ежедневно с компютър. Що се касае до болниците, големите и средните работят със собствени информационни системи и лесно биха преустроили начина си на работа. Те и в момента подават данни за хоспитализираните лица, за диагнозите, за разходите. Тези информации в бъдеще ще се подават в НЦОЗА. Данните ще бъдат на разположение и на други важни институции – здравно министерство, здравната каса, финансовото министерство.
Това ще бъде една възможност и за упражняване на контрол от много места?
Така е. Тук е мястото да кажа, че съвсем ще сме готови с регистър за инвазивната кардиология, благодарение на който ще имаме актуална информация какви медицински изследвания и процедури са направени на всеки пациент. Контролът ще може да се осъществява и в реално време, а не след месец-два, както е в момента. Регистърът ще ни даде ясна картина и за заболеваемостта. До няколко месеца ще бъде готов и регистърът за ражданията.
През следващата година ще стартирате в някои болници нов метод на заплащане на лечебната дейност, а именно т.нар. диагностично-свързани групи (ДСГ). Определихте ли пилотните болници?
Зная кои болници имат готовност да въведат новия метод на финансиране, но за момента не бих искал да ги назовавам.
Въвеждането на ДСГ ще оскъпи ли лечението или напротив?
Разходите за здравеопазване в никой случай няма да намалеят, защото здравните услуги по принцип са скъпи. Целта ни е да оптимизираме разходите.
Вие се вслушахте в предложението на АГ специалисти изборът на екип да не зависи от цената на клиничната пътека. В момента има общ таван за избор на екип и той е 900 лв. Какви бяха мотивите ви да направите това?
С въвеждането на общ ценоразпис за избор на екип и лекар от началото на тази година исках да се пресече възможността за плащане под масата или пък пациентите да бъдат рекетирани с високи суми. Да се регламентира за какво могат да ни искат пари в болницата. В момента различните лечебни заведения имат свободата да определят сами цената, но без да надхвърлят определената рамка. Това е положително, защото има райони, където хората са с по-скромни финансови възможности и ще платят по-малко. Има водещи специалисти обаче, които работят във високотехнологични болници и търсенето за тях е по-голямо. Затова е естествено за тях да се плаща по-висока сума за избор на екип. За първите четири месеца на т. г. 5399 пациенти са ползвали правото си на избор на екип.
Доскоро АГ болници си позволяваха да рекетират кандидат-майки като ги принуждаваха да плащат допълнителни суми, въпреки че ин витро процедурата се заплаща изцяло от Фонда за асистирана репродукция към МЗ. В промяна в наредба вие пресякохте тази възможност. Защо прибегнахте до тази стъпка?
Фондът плаща 5000 лв. Питал съм колеги в чужбина достатъчни ли са 2500 евро за ин витро и те са потвърждавали, че е добра сума. Предвиждаме законови промени и за бременните, от които болниците няма да искат допълнителни плащания. В момента има лечебни заведения, които искат от родилки пари под формата на дарения – нещо, което не бива да се случва.
Всеки здравно осигурен е длъжен да си направи профилактичен преглед в рамките на годината. Вие отидохте ли на такъв?
Все още не съм намерил време. През 2010 г. си направих профилактичните изследвания в началото на годината.
Какво значение отдавате на профилактиката и ще дадете ли личен пример?
Разбира се, че е много важна. Що се отнася до пример, ако се налага, ще поканя медиите, когато отида да си направя задължителните изследвания.
Преди дни обявихте, че от средата на 2012 г. ще влезе в сила пълна забрана за тютюнопушене на обществени места. Сега здравни инспектори проверяват пуши ли се в лечебните заведения. Какво показват първите резултати?
Инспекторите тръгнаха на проверки от понеделник. Изрично ги помолих проверките да са ефективни и внезапни и да не играе факторът приятелство, защото все пак те ще проверяват свои колеги. Ще очаквам доклада. Смятам, че особено в АГ болниците няма място за никакви обособени помещения за пушачи. А който иска да пуши, ще може да го прави извън болничния периметър.
В момента върви седмица на донорството. Здравното министерство увеличи значително парите за трансплантации. Какво ще направите по посока на това да се използват оптимално донорските ситуации?
Да, министерството ще обезпечи трансплантациите с повече средства. Парите за присаждане на черен дроб са увеличени с 25 000 лв., за присаждане на сърце – с 20 000 лв. и т. н. Що се отнася до развитие на донорството, нужна ни е обществена подкрепа, именно затова правим тази информационна седмица.
Пациентите искат да се лекуват в добре оборудвани болници. Колко пари ще получат родните лечебници, за да модернизират базата си?
13 болници в страната ще получат апаратура и оборудване за диагностика на онкологични заболявания на стойност 132 млн. лв. по оперативна програма “Регионално развитие”. В “Св. Марина” – Варна, ще бъде изграден онкологичен и лъчетерапевтичен център. В столичната “Александровска болница” ще се развие центърът за ранна диагностика и лечение на онкологичните заболявания. Такъв център ще бъде изграден и в МБАЛ-Благоевград. Нова апаратура ще получат и болниците в Кърджали, Смолян, Сливен, Бургас.