Поредната разходка из Родопите . Пътеката , т.е. в това село улицата , свършва пред една врата . Чудя се на къде ? Зад импровизираната врата виждам усмихнато лице . Започваме разговор . Не ми се тръгва . На изпроводяк си пожелаваме Бог да ни закриля и пази . Тогава се сетих , че не съм го питал на колко години е , защото през цялото време си мислих , че е набор . " На осемдесет и две " – беше отговора . Сигурно в къщи огледалото е некачествено , или остаряло – помислих . "
А … да те питам нещо , повече от половин час разговаряме , а ти си все усмихнат . Щастлив ли си ? Отговора : " През тези 82 години , не съм обидил , човек . Не съм наранил някого . Не съм откраднал . Работил съм в мините . Всичко това , което виждаш зад мен … ливадата , кравичката , постройката и другата къща … е мое , как да не съм усмихнат."