За един от най-светлите празници Бъдни вечер нашите баби са се подготвяли особено старателно и стриктно. Всяко действие, се е изпълнявало със специална обредност, всяко ястие на бъднивечерската трапеза се е приготвяло по специален начин и с много внимание и отошение. В миналото нашите баби не са имали възможност да си купят Бъднивечерските хлябове от магазина, те са ги приготвяли сами, замесвали ги със специални обреди.

Преди да пристъпи към месенето жената се е обличала в най-новата и чиста премяна, слагала е най-хубавата си престилка, пресявала е брашното, отбрано от най-хубавото зърно, през три сита и го е замесвала с мълчана цветна вода – донесена в обредно мълчание от момите в семейството или от току – що омъжена жена, която все още не е родила деца. Цветна, защото в нея се киснали различни видове билки и се е смятало, че ще прехвърлят, по магичен начин, своята лечебна сила върху тестото и хляба за Бъдни вечер. Украсата на хляба за също била специална – проява на истинско народно изкуство. С тази задача се е заемала най-сръчната жена. Използвали се домашни пособия – масури, вретена, дървени печати, т. нар. Често пъти имало и врязана украса, поставена с върховете на вилица. На Бъдни вечер се приготвяли изключително разнообразни, като функция, предназначение, размери и наименование, хлябове. Най-общо те са разделени в три основни групи. Първата група хлябове, които се приготвят в чест на празника, на Господа, са възприемани като вид жертвоприношение на семейството за този ден. Те са с голяма кръгла форма и се украсявали с тестени кръгчета, кръгове, кръстчета, символи, които препращат към идеята за Бог, към новото слънце, което се вярва, че се ражда в периода на зимното слънцестоене, когато се празнува Бъдни вечер и Коледа. Втората група хлябове са посветени на стопанството. Те са с богата пластична украса, която подсказва с какво се занимава конкретното домакинство – стилизирани изображения на рало, на волове, на орачи, на овчар и овце, дори и бъчва, ако семейството се занимавало с лозарство.

Третата група хлябове приготвени за Бъднивечерската трапеза са тез, които са предназначени за даряване на коледарите – по-малки по размери. С кравайчета, с орехи и сушени плодове се дарявали и сурвакарите на 1 януари, като даровете са донасяни в сито, като символ на плодоредие и берекет. Така се цели да бъде измолено за семейството неговата ситост, пълнота, добрия прираст на животните и на реколтата.