Тържествено и с военни почести бе открит паметника му в родното село Стойките, стотици отдадоха почит на мъченически загиналия за родината си родопчанин

101 години след Балканската война, след величавия подвиг на редник Стефан Чернев, дълго чакан се завръща у дома. Да му отдадем своята почит, да знаем и помним подвига му. Тези силни думи прозвучаха в словото на зам.-кмета Марин Захариев, който заедно със наследничките на героя Екатерина и Антония Черневи откриха паметника му. Съботният ден беше необикновен за стойченци, защото по достойнство бе отдадена заслужена почит на героя от Балканската война Стефан Тодоров Чернев. Със сълзи на очи, но и с гордост всички преклониха глави, когато бе припомнена геройската му смърт в името на майка България. За нея разказа в прочувственото си слово родоповедът и председател на клуб „Бащино огнище” Васил Капушев. Стефан Чернев е роден в с.Стойките през 1890 г. и е най-малък от петте си братя. Още от малък е закърмен с подвизите на героите , вдъхновен е от Петко войвода, посреща изгрева с Ботевите стихове „Жив е той, жив е…” , а залезът с „Бела съм, бела юначе”. Прощава се с любимата си Янка и заминава на мобилизация в разложкото село Елешница. На 9 октомври 1912 г. турците обграждат селото и войниците започват да го защитават, за да го спасят от опожаряване и избиване на населението. Редник Чернев е сам при Палагини скали и в продължение на три часа отбива ударите на турския аскер и когато патроните му свършват, той изскача на пътеката и продължава битката с нож. Турците го обграждат и набучвайки го на ножове го издигат високо във въздуха. Той умира намушкан като майор Горталов при обсадата на Плевен. Има свидетели на тази героична и мъченическа смърт. Константин Попатанасов, който е в доброволната чета Христо Чернопеев, и войникът-санитар който виждайки тази гледка по-късно полудява.

Елешница е спасена. Героят от с.Стойките е погребан в братска Могила заедно с другите загинали войни за свободата на България. Той получава посмъртно и свидетелство за народна признателност.

Кметът на Елешница Сашо Мицин донесе пръст от лобното място на Стефан Чернев, която бе поставена до паметника. Той посочи, че подвигът му ще живее завинаги в сърцата на признателното население. Иво Антонов, гл.експерт „Военни паметници” в МО каза в словото си, че Стефан Чернев не е спомен, а реалност. Цветята ще увехнат пред паметника му, но неговата саможертва няма да увехне.

Тържеството в с.Стойките започна с военен ритуал по издигане на националното знаме. Панихида в памет на героя отслужиха трима свещеници – Димитър Михайлов, Запрян Шиков и Станимир Минков.

Тържеството по откриването на паметната плоча на героя уважиха евродепутатът Владимир Уручев, депутатът д-р Даниела Дариткова, общинските съветници Борислав Георгиев и Мариана Сивкова. Присъстваха генерал л-т Стоян Топалов – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, капитан далечно плаване Атанас Илиев, председател на Съюза на възпитаниците на военните училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство, д-р Тодор Анастасов –почетен председател на Съюза на ветераните от войните в България и председателят на Съюза на военноинвалидите и военно пострадалите мл.л-т о. з. Петър Велчев, родственици на Стефан Чернев и представители на държавни институции и признателни граждани.

Бяха поднесени десетки венци и цветя пред новооткрития паметник на героя от Балканската война. Участие в програмата взе и ансамбъл „Борика” при читалището в с.Стойките, които пяха любими песни на Стефан Чернев.

Откриването на паметника е една от най-значимите прояви за честванията на 101 –години от Балканската война и Освобождението на Родопите, които организира община Смолян. В Стойките присъстваха и хората, които инициираха предложението да бъде изграден този паметник . Сред тях са родствениците на героя, но основната заслуга е на контраадмирал о з Дичо Узунов, който е автор на идеята за поставянето на този паметник в родното село на Стефан Чернев.