Фелдшерите се вдигат на протест от 1 юли

Фелдшерите се вдигат на протест от 1 юли

Близо 4 хиляди фелдшери у нас готвят ефективни протести от 1 юли заради неясния си професионален статут. Това обявиха Александър Александров, Марин Вълков и Галина Бочева от Сдружението на медицинските фелдшери по време на пресконференция в София прес.

По думите на Александров, проблемът стои на дневен ред години наред и статутът на професията трябва да бъде регламентиран с наредба, отговаряща на функциите и дейностите, извършвани реално от фелдшерите и отговарящи на квалификационната им характеристика по диплома от медицинските учебните заведения.

Сдружението на медицинските фелдшери настоява за спешно узаконяване на професията „фелдшер" като „лекарски асистент" и за регламентация на статута й. Фелдшерите обясниха, че за да бъде признат статута им и в ЕС, те трябва да бъдат преименувани със закон и да станат „лекарски асистент".

Фелдшерите настояват още да отпадне задължителното им членство в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, както и да бъде незабавно възстановено обучението им в медицинските факултети. От 1998 г. обучението за тази професия е прекратено с мотива, че в Европейския съюз не съществува подобна специалност.

„Ако не се постигне консенсус по нашите искания, започваме ефективни протестни действия", категорично заяви Александър Александров. По думите му, всички фелдшери по места и региони ще протестират пред съответните общини в един и същи час и ще внесат декларация с исканията си. Александров обеща, че пациентите няма да останат необслужени и ще има дежурен фелдшер, който ще ги обслужва.

Според представителите на Сдружението на медицинските фелдшери диалогът с министерството на здравеопазването вече е изчерпан. Те си обясняват днешното приемане на част от исканията им и изказванията от парламентарната трибуна на д-р Стефан Константинов като „предприемане на действия след като е ясно, че ще има стачки".

В 90% от спешните центрове у нас работят фелдшери, обясни Александров. Той посочи, че за съжаление според българското законодателство това е незаконно, тъй като не е уреден статутът на хората, извършващи този вид медицинска дейност. Фелдшерите се назначават като на места се променят длъжностните им характеристики и понякога се налага да работят като лекари, а в други случаи като медицински сестри.

90% от пациентите в страната, особено в малките градове и села, се обслужват от фелдшери, които дават денонощни дежурства и отговарят за няколко населени места едновременно. В училищата за здравето на над 600 деца се грижи също един фелдшер, обясни от своя страна Марин Вълков. „Всеки един от нас ежедневно е принуден да пристъпва това, което е написано в бумагите, защото пред нас стои жив човек", коментира още той.

По думите на Вълков, фелдшерите имат необходимото образование, за да оказват лекарска помощ, но по закон нямат право на това. „Лекуването е изкуство и не може да се въвеждат определени алгоритми и точки, които всеки да следва", обясни Александър Александров.

Той посочи, че медицинските сестри могат да оправят леглата в болниците например по определен ред, но фелдшерите в селата, които в момента са с почти същия статут, не могат да вършат работата си по същия начин. Вълков обясни, че фелдшерите не могат да оставят едно новородено с температура на произвола на съдбата, само защото законът им забранява да лекуват деца до 3-годишна възраст, въпреки че имат компетенциите да го правят.

Галина Бочева от своя страна обясни, че според нея образованието на този тип медицински лица трябва отново да бъде въведено. По думите й, най-добре би било ако медицинските сестри учат 3 години; фелдшерите бъдат дефинирани като „лекарски асистент" и учат 4 години, а лекарите – 6 години, както е навсякъде по света.

По думите на Бочева, трябва да има приемственост, тъй като в момента лекарите и фелдшерите в болниците и спешните центрове са пред пенсиониране и до няколко години кадрите в здравеопазването в България ще бъдат сериозен проблем.

Фелдшерите коментираха още идеята на министър д-р Стефан Константинов за въвеждане на екипи от парамедици, които да оказват първа помощ. Според специалистите, ако това бъде направено квалификацията на медицинската помощ у нас ще падне на много ниско ниво. Те обясниха, че парамедиците учат кратко време и ще бъдат квалифицирани единствено да оказват първа помощ до транспортиране в болницата.

Когато става въпрос за малки населени места и болницата е на 40 км. от мястото на инцидента, парамедиците няма да могат да поддържат живота на пациента, ако не са обучени за това.

„Германският стандарт не може да бъде пренесен директно в българската здравна система, тъй като българската система не е пригодена за тотално премахване на фелдшерите и след години може да се стигне до пълен колапс", категорични са от Сдружението на медицинските фелдшери.

Вирни се горе