Ралица Сергеева Чаушева е родена през 1986 г. в гр. Доспат. Завършила Националната художествена гимназия – София, и Университета по приложни изкуства Северна Карелия (Финландия). Работила е като асистент дизанер в Италия. От 2010 г. е стоковед и главен дизайнер на “Нитекс 96” АД, Доспат.
Г-це Чаушева, има ли място за младите в политиката на България?
Не само че има място, а трябва задължително да присъстват. Ние имаме много идеи и сила. Естествено, правим и много грешки, което е чарът на младостта, но аз мисля, че ние трябва да бъдем чути и много активно ангажирани с политическата обстановка в държавата.
Вие самата защо решихте да се заемете с политика?
Имам страшно много причини. Първо, живея в район, който е много измъчен, нещастен. Младите масово бягат оттук. Аз искам да докажа, че тази държава и живеенето в България може да има и друго лице. Твърдя, че животът, който водя тук сега, много се доближава до този на европейските младежи. Искам това да бъде показано на младите хора по всякакъв начин и се включих в политическата кампания, за да мотивирам колкото се може повече хора да се борим заедно и да помогнем държавата да върви в правилна насока.
Чудо ли трябва да стане, за да се спре изтичането на млада кръв от родината ни?
Не чудо. Ще стане с много работа, не с празни обещания. Често съм си говорила с успелите хора в България и съм стигнала до извода, че ако те са работили по 7-8 часа, за да постигнат този стандарт, който имат, ние трябва да работим двойно повече. Чака ни страшно много работа, не чудеса.
Но ние, българите, като че ли все чакаме някой да дойде да ни оправи живота. Кога ще дойде време Терминал 1 и 2 да не са изход за българите от трудното положение?
Когато осъзнаем, че нещата са в наши ръце. На мнение съм, че не трябва да чакаме някой да дойде да ни оправи живота. Аз апелирам към младите хора да са много активни, ангажирани, да знаят какво искат и да се борят за постигането му. Терминал 1 и 2 не са изход, а средство да работим по-добре, да бъдем по-добре приети в Европа.
Природата в Родопите е прекрасна, но дали това е достатъчно?
Тя си е наистина прекрасна и това няма кой да го оспори. За съжаление е много хубава само да я гледаш отдалече. Има много работа за вършене в Родопите. Не само в селското стопанство. Има фирми, които могат да подадат ръка, но им трябват по-нормални условия за бизнес.
За нашия край какво смятате, че трябва да се направи?
Бих стимулирала повече селското стопанство. Туризмът ни е голям плюс, макар че той не може да е целогодишен – или е само зимен, или летен. Бих наблегнала най-вече на селското стопанство със стимули за земеделските производителите. Нашите села са се изхранвали предимно с тютюн и картофи. Сега не получават субсидии и това е една от причините да напускат родните си места, за да отидат да обработват земите другаде. Според мен младите хора трябва да се насочат и към производството. Ние знаем, че в нашата област има много фабрики. Искам да ги призова да не мислят, че това е неперспективно занимание или обидно. Напротив, в Европа производството се цени твърде много. Ние всички трябва да имаме куража и самочувствието, че професията ни е много важна и хубава.
Производството във вашето предприятие предимно за износ ли е предназначено?
Имаме и вътрешен пазар, но той е много малък. 99% е износ. Навън не се ползват протекции и лобита. Как успявате в толкова конкурентен пазар?
С много работа и с професионализъм.
Вие самата сте дизайнер?
Да, завършила съм текстилен дизайн във Финландия. С това се занимавам – разработване на нови плетки, технологично създаване на нови модели. Моето предприятие се занимава с плетиво.
Вие вероятно рисувате картинките, след което се произвежда пуловерът, така ли?
Много отдавна не съм рисувала. Рисунката е нахвърляне на една идея, но тя в никакъв случай не е завършен продукт, защото докато стигнеш до него, се променят доста неща. Това, което правя аз, е да експериментирам с нови прежди, да следя тенденции и мода. Ние трябва да сме подвластни на модните тенденции. Нови плетки, нови модели, нови кройки – това правя аз. Разработваме колекции за клиентите ни. На база на тези колекции ни възлагат производството.
Най-вече в кои държави изнасяте?
В Италия, Германия, Дания. В Испания имаме малко. И в Канада.
Ваш ангажимент ли е контактът с контрагентите?
Не само аз. Баща ми се занимава с привличането и работата с нови клиенти. Имаме специален отдел, който изработва, подготвя и следи поръчките, осигурява информация за текущата обстановка и производството.
Но не се борите за пазар по Закона за обществените поръчки?
\=====
Пробвали сме се, но за съжаление не сме могли да разчитаме държавата да стои зад нас. Разчитаме единствено и само на себе си.
Инвазията на Китай със стоки в Европа е твърде мощна. Как може да се противодейства?
Като страна от ЕС, в която постоянно се очаква нарастване на заплатите, което е нормално – става все по-трудно, защото Китай и Далечният Изток дават по-добри цени. Много наши клиенти казват, че България е последното звено с текстилно произвоство. Ние по всякакъв начин се борим да го запазим с професионализъм, с по-добро качество и по-добри срокове. Това е може би най-големият плюс на България като производител.
Искате да кажете, че другите страни от ЕС вече са загърбили текстилното производство?
Ако отидете в Германия, Италия – освен ако няма китайски предприятия вътре в тези държави, не се занимават с производство. Даже статистиката е плашеща, че все повече текстилни училища се затварят в Европа, защото няма работа за тях. Значи Китай вече е завзела европейския текстилен пазар? Явно да, може би не само Китай, а и Далечният Изток. Само ние още се борим. Останали сме последното звено на Европа и не трябва да се предаваме.
Често пътувате в чужбина, вашите партньори как коментираха протестите, публичните запалвания, оставката на правителството?
Коментираме ги тези неща, естествено. Аз много държа да се знае, че клиентът следи и иска да е ориентиран за обстановката в държавата, от която са му партньорите. За съжаление наскоро се срещнахме с нови клиенти, които искаха да посетят нашата фирма. И въпросът към нас беше: “Сигурни ли сте, че ще оцелеем, ако дойдем в България?”. Болно е да чуваш такива неща. Естествено е да следят процесите у нас и ние искаме държавата ни да изглежда стабилна в очите на европееца, да знаят, че ще си получат стоката навреме и да са спокойни.
А защо са разтревожени сега?
Заради обстановката в държавата. България не стои стабилно в техните очи. Те виждат, че някой се бори, но как се бори за тях е непонятно.
Кои са спирачките за бизнес в България, най-тежко преодолимите пречки?
Най-тежко преодолима е липсата на подкрепа от държавата. В коя посока бизнесът я очаква?
Държавата трябва да бъде заинтересована какво се случва в малките градове, а не да гледа само големите. На нас няколко пъти ни се наложи да искаме помощ, а от държавните институции казаха: “Съжаляваме, не можем да ви помогнем”. Има много европейски проекти, но те се прокарват с абсурдни идеи за реализация, с абсурдни планове. Работещо предприятие, което изкарва много голям процент от икономиката не само на общината, а и на областта, няма как да не получава абсолютно никаква подкрепа от държавата. Това е нещо необяснимо, но е факт.
Какви лостове трябва да се задвижат, за да се отворят повече работни места?
Трябва да се създаде по-конкурентна среда, да се откриват предприятия, хората да имат възможност да избират, да могат да се развиват в работата си, да израстват.
Как се прави бизнес у нас – благодарение на условията или въпреки тях?
Въпреки тях – на 100%. С много труд и нерви.
Какъв ще е ангажиментът Ви, ако ДСБ вземе преднина в тези избори?
Можете да разчитате, че ще свърша много работа. На пълно отдаване на идеята България да се промени и да стане по-хубаво място за всеки от нас. Когато се срещам с хората, аз не обещавам, че всичко ще стане с едно щракване на пръстите. Казвам, че има нужда от страшно много работа и аз съм готова да подкрепя всяка инициатива на младите хора. Ще дам своите сили и енергия за развитието на нашия регион. Може да сте убедени, че ще вкарам нови идеи и свеж полъх в политиката.