Българите наричат Еньовден още Средилето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. От този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Според народните вярвания днес слънцето “играе” или трепти, когато изгрява, и който стане сутринта рано, за да го види, ще бъде здрав през цялата година. Народните лечители твърдят, че събраните рано сутрин на Еньовден треви са най-лековите. Набраните билки тази сутрин са за лечение на хора, докато набраните на Гергьовден – за животни. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата сила се използва от магьосниците – бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я откраднат плодородието за своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. Друг ритуал е т.нар. ладуване: На Еньовден момите гадаят с китки, за кого ще се омъжат. Прави се Еньова буля – избира се малко момиче, което се облича със сватбени дрехи и то изважда китките от “мълчаната вода”, като всяка китка се нарича с определен жених. Еньоведен се нарича още и Летен Свети Иван. Смята се, че Свети Иван се обръща към слънцето и си сменя кожуха, като моли за зима. Еньовден, според народния светоглед, е също и денят на всички кумове, кръстници и побратимени лица, за които духовната връзка е съществена и много силна. Днес празнуват всички, които носят името Яна, Янко и т.н. Православната църква почита днес Рождение на Свети Йоан Кръстител.