На работна дискусия в БСК, беше представено проучване на тема: „Пенсионното осигуряване в Р. България – проблеми и необходими промени”, разработено от експерти на организациите от АОБР.
Срещата бе организирана от членуващите в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, БСЧП „Възраждане” и ССИ.
Изследването констатира, че самоосигуряващите се лица масово се осигуряват върху определения минимален осигурителен доход. В тази връзка, се подкрепя диференцираният подход за определяне на минималните осигурителни прагове по професии на самонаетите.
Предлага се разширяване на обхвата на пенсионното осигуряване при самонаетите в аграрния сектор, прецизиране на критериите за отпускането на гарантирания минимален размер на пенсиите за самонаети лица, осигурявали се на минимален осигурителен доход, подобряване на събираемостта и др.
Авторите на анализа изтъкват, че проблемите, свързани с ползването на привилегировани режими за пенсиониране на държавните служители, вкл. от отбраната и сигурността, изискват нови решения.
Например, предлагат се промени в статута на държавата като работодател и равностоен осигурител спрямо останалите осигурители и техните законови и финансови задължения.
Предлага се за държавните служители да се внасят лични осигурителни вноски, както за останалите заети в икономиката, за сметка на съответните ведомствени бюджети.
„Въпреки взетите наскоро решения, увеличаването на възрастта за пенсиониране в България е един от проблемите, по които дискусията следва да продължи”, се изтъква още в анализа.
Известно е, че на базата на анализа, включен в Зелената книга за основните демографски предизвикателства пред обединена Европа, Европейската комисия (ЕК) препоръчва чувствително увеличение на пенсионната възраст в страните-членки.
В тази връзка е изразена подкрепа за неизбежното увеличаване на осигурителния стаж, въпреки че между 2000 и 2009 г., пенсионната възраст бе променена от 60 на 63 г., за мъжете и от 55 на 60 г., за жените.
Но увеличението на размера на осигурителните вноски не се приема като основна цел и инструмент за подобряване функционирането и финансовата устойчивост на пенсионно-осигурителната система. Застъпена е позицията, че се налага да се подберат подходящи критерии за определяне на вноските.
Според авторите на анализа, увеличаването на постъпленията само по себе си не може да реши всички проблеми. Необходимо е ограничаване на необоснованите разходи и квазидефицити, вкл. на възможностите за неправомерно или нецелесъобразно ползване на осигурителни права и ранно пенсиониране.
Авторите на изследването изтъкват, че с оглед на влошената ситуация на пазара на труда, императивно следва да се въведе предвиденото еквивалентно разпределение (50:50%) на осигурителната вноска между работодатели – работници с тенденция към засилване на ролята на капиталовия принцип и доброволното пенсионно осигуряване и осъществяване на взаимен контрол между осигурени лица и осигурителите.