За поредна година България е класирана на последно място по свобода на медиите в ЕС според класацията на „Репортери без граници“. Страната е изпреварена дори от страни като Сърбия и Албания, които не са част от съюза, а Румъния е далеч напред и заема 48 позиция.
Индексът за свобода на пресата за 2020 година на „Репортери без граници“ обхваща 180 държави. А сред страните членки на ЕС България остава държавата с най-проблематичния медиен климат, което за поредна година я подрежда на 111. Една позиция по-нагоре в индекса е – на 110 място е Гвинея, а след България, на 112 място е Непал (Целият доклад – в прикачения файл). Текстът на целия докладИзтегляне
Оценката за състоянието на свободата на пресата в България очевидно не се е повлияла от двете срещи на ръководителя на „Репортери без граници“ с премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев през м.г.
Според организацията правителството у нас продължава практиката да си купува медиен и лоялна журналистика с пари от европейските фондове. „В България независимите медии са обект на съдебен тормоз, а критичните журналисти стават жертва на кампании за очерняне и дори на насилие“, пише в тазгодишния доклад на неправителствената организация.
Оставането на България на 111 място, както и м.г. е най-лошо класиране след 2016 г., когато страната бе на 113 позиция. Най-добрите си резултати в класацията на „Репортери без граници“ България постигна през 2003 г. когато зае 34 място.
Европа остава най-свободният район в света и в този контекст още повече изпъква оценката за България в. В него се казва:
„В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.“
Балканските страни Албания, Сърбия и Черна гора, които не са част от ЕС, заемат по-добри места в класацията, отколкото България – съответно 84, 93 и 105. А Унгария, където правителството контролира голяма част от медиите, е на 89 място. По-тежко, отколкото в България е положението в Русия -149 място и Турция – 154 позиция.
Първенец по свобода на пресата продължава да е Норвегия, като след нея са други три скандинавски страни – Финландия, Дания и Швеция, както и Нидерландия. До 11 място, с две позиции по-напред, отколкото м.г. в тазгодишната класация се е изкачила Германия. Според анализаторите на „Репортери без граници“ това се дължи на намалелия брой нападения срещу журналисти в страната, както и на липсата на дяснопопулистки протести като тези от лятото на 2018 г. в градовете Кемниц и Кьотен.
В дъното на класацията остават страни с диктаторски режими като Северна Корея (180), Туркменистан и Еритрея, където не е разрешена никаква свобода на словото и пресата.
Според „Репортери без граници“, журналистите по света са поставени под огромен натиск. Сред основните предизвикателства пред медиите са авторитарните режими, репресивните закони срещу предполагаеми „фалшиви новини“ и ерозията на традиционните медийни бизнес модели. Тревожните тенденции се забелязват още преди избухването на пандемията от Ковид-19.
„Който иска да осигури свободен достъп до независима информация в бъдеще, трябва и в трудните времена да се застъпва за това, журналистите да могат безпрепятствено да разследват и информират“, гласи анализът на „Репортери без граници“.
Китай, Саудитска Арабия и Египет са сред държавите, чиито авторитарни режими се опитват да потискат разпространяването на независима информация на всяка цена. От „Репортери без граници“ предупреждават, че в Русия, Индия, Филипините и Виетнам „армии от тролове“ разпространяват дезинформация по поръчка на управляващите, за да изкривяват общественото мнение и да дискредитират критичните журналисти.
Президентите на САЩ , които заемат 45 място в класацията и Бразилия – 107 място са посочени като политици, които демонстрират „враждебност“ и дори „открита омраза“ към журналистите. България, Румъния, Словакия и САЩ са сред държавите, в които „намаляването на приходите от реклама“ води до „ограничаване на редакциите, облагодетелстване на концентрацията на медийната собственост“ и „конфликт на интереси“.