Силният студ е често срещано явление в много страни от Европейския регион. Ниските външни и вътрешни температури, ледът и снегът може да окажат сериозно влияние върху здравето. По данни на Световната здравна организация, всяка зима в Европа смъртните случаи се увеличават със седем хиляди, като смъртността нараства повече в по-топлата средиземноморска област, отколкото в по – студените северноевропейски страни. Освен това, общата смъртност при повечето населения е по-висока през зимата, отколкото през лятото. Предполага се, че промените в климата предизвикват намаляване на броя на студените дни, но въпреки това студ и студени вълни има и влиянието им върху здравето трябва да може да бъде предвидено и предотвратено

Риск за здравето при студено време

При студено време може да се появят множество оплаквания и симптоми. Те включват респираторни и сърдечносъдови смущения, смущения в кръвообращението, мускулни болки и проблеми с кожата. Освен това излагането на студ може да причини наранявания – счупвания и навяхвания при падания и катастрофи, както и хипотермия, измръзване и депресия. Най-често срещаните причини за смърт в резултат на студа са: коронарната болест на сърцето, мозъчносъдовите болести, респираторните заболявания и хипотермията.

Последици за здравето от студа може да има за всеки, но рискът за някои хора е по – голям. Най – уязвими по време на застудяване са бебетата, младежите и възрастните хора, които имат хронични заболявания или физически и умствени ограничения, взимат определени лекарства или са недохранени. Икономическото и социално положение на лицата и семействата също играе важна роля: бедните и бездомните хора се влияят по – силно от студеното време. Някои професии, например земеделието, риболовът и строителството, предполагат по-голямо излагане на студ. Тези работници трябва да внимават за наранявания и други последици за здравето и да носят подходящо защитно облекло.

Определени видове поведения – прекомерната употреба на алкохол, някои дейности за отмора на открито и неподходящото облекло – могат да подложат хората на по – голям риск при излагане на студ. Друга често срещана опасност при студено време е домашното излагане на замърсяване от твърдите горива или печките, които не са добре приспособени за употреба на закрито. Отравянето с въглероден оксид е особено тежък риск, който често има фатални последици. В някои страни продължителното излагане на студ на закрито се оказва причинител на смъртност и заболеваемост. Освен това, снегът и ледът при студено време могат да причинят нарушения на здравните услуги и инфраструктурата. Това би могло да попречи на предоставянето на редовни медицински грижи на пациентите с хронични заболявания и косвено още повече да влоши последиците за здравето от студа. Между навлизането на студеното време и влиянието му върху здравето има кратко време на забавяне – смъртността може да нарастне за 24 часа – но ефектът върху здравето е по-дълготраен.

Първа долекарска помощ при измръзване

Под действието на ниските температури се получава общо или локално увреждане на организма. Явление на общо охлаждане – „бяла смърт”, се наблюдава при въздействие на ниските температури на целия организъм. То протича с нарушение на жизнените функции и се характеризира с понижение на телесната температура под 35°C. Пострадалият е вял, апатичен, отговаря бавно на зададените въпроси, има олюляваща се походка, пулсът и дишането се забавят, при продължително изстудяване изпада в безсъзнание и ако не се окаже навреме помощ умира. Долекарската помощ при общо охлаждане включва преди всичко прекратяване действието на студа. Мокрите дрехи по възможност се сменят. Пострадалият трябва да бъде затоплен и завит. Самостоятелното предвижване на пострадалия с общо охлаждане влошава състоянието му. За затопляне се използват грейки, собствената температура на пострадалия с поставяне ръцете под мишниците, масаж с топла суха длан или със суха вълнена ръкавица. Препоръчително е консумацията на топли, подсладени напитки (чай, кафе). След настаняването му в затоплено помещение на пострадалия трябва да се приложи отново масаж и захранване с топли храни. При възможност затопляне във вана на водата 36°C за 30 минути като температурата се подържа чрез доливане. Това задължително се извършва в затоплено помещение, когато няма възможност за евакуация към болница.

Под действие на ниските температури настъпват и локални промени в тъканите – измръзване. Различаваме четири степени на измръзване. При първа степен кожата е бледа, пострадалият се оплаква от изтръпване, чувство за убождане с иглички, рядко болка. При втора степен се образуват мехури, изпълнени с жълтеникаво съдържание, характерна е значителна болка.

При трета степен се уврежда цялата дебелина на кожата, която некротизира. Това е съпроводено със силна болка, обикновено при размразяване.

При четвърта степен тъканите некротизират в дълбочина. Трета и четвърта степен измръзване най-често налагат оперативно лечение с ампутация и кожна пластика. Оказващият първа помощ при измръзване трябва да знае, че съществува начален, т.н. скрит период, от началото на действието на студа до началото на размразяването. Тогава тъканите са все още непроменени, студени. Субективно пострадалият се оплаква от тежест в крайника, чувство за мравучкане, но болка все още няма. Тя настъпва при започване на размразяването. Ако долекарската помощ започне в скрития период, прогнозата при измръзването значително се подобрява. Затова всички лечебни процедури в скрития период се провеждат по спешност. Първото, което трябва да се направи е да се прекрати действието на студа. Широко разпространеното „затопляне" чрез разтриване със сняг е вредно. Снежните кристалчета дават възможност за нараняване на кожата и последваща инфекция. Това по същество е изстудяване, защото продължава действието на студа върху тъканите. При полеви условия затопляне може да се осъществи край огън, използване заслони и др. При възможност мокрите дрехи, чорапи, ръкавици се сменят. При това, всяко затопляне при измръзванията трябва да се осъществява внимателно, защото измръзналите тъкани са безчувствени и лесно може да се предизвика изгаряне. От полза е извършеният със суха, топла длан масаж на измръзналата област, след което се налага с марля и бинт, добре подплатена с памук – т.н. „топло-изолираща превръзка". Такава трябва да се наложи и след затопляне в баня с температура на водата 36 °С, в която се поставя измръзналият крайник за 20-30 мин. Водата, в която се поставя вледененият крайник бързо изстива, затова температурата на водата се поддържа чрез доливане. На пострадалия се дава да пие топли и подсладени напитки. Малка тонизираща доза алкохол се дава, след прекратяване действието на студа – при настаняването в хижа или след постъпване в болница.