„Общинските болници се давят, подават им сламки". С това заглавие излезе в. „Банкеръ". Девин, Бобов дол, Полски Тръмбеш, Ивайловград, Трън, Кула, Брезник, Радомир, Попово, Нови пазар – това е само част от “черния " списък с имена на фалирали болници или такива, които тепърва ще хлопнат вратите си за пациенти, се казва в статията. „Около 110 частни и общински лечебни заведения са обречени на бавна и мъчителна смърт заради абсурдния модел на българското здравеопазване, създаден с активното участие на държавата” , пише вестникът- цитиран от Здравенет. Като причини за потъването на общинските болници авторът на статията посочва няколко фактора.
На първо място е посочено несправедливото разпределение на средствата между общинските болници от една страна и държавните от друга. „Касата ще плати на “Свети Георги " в Пловдив, "Токуда болница София ", "Пирогов " и "Света Марина "-Варна повече, отколкото на всички общински лечебници, взети заедно. Сред последните има и такива, които ще трябва да се "разполагат " в рамките на мизерните 20 000 лева”, се казва в статията.
Отбелязан е и дискриминационния държавен подход при подбора на кандидатстващите за финансиране от еврофондовете. „Правителството “наля” 138 млн. лв. в 13 държавни болници, без за средствата да се е провел реален конкурс. Здравното ведомство еднолично определи кои да подадат проектни фишове, без да конкретизира критериите, по които са подбрани. ", пише вестникът.
Посочени са и завишените национални медицински стандарти. „В резултат на тях повечето общински болници не можаха да сключат договори със здравната каса за много от клиничните пътеки, за които допреди това имаха капацитет", пише в статията.
Припомня се и за лимитираните бюджети, в които е необходимо болниците да се вместват, докато са принудени да повишават разходите си.
„Банкеръ" разказва и за начините, по които потъващите болници се опитват да се спасят.
„Как болниците ще се освободят от "оковите " на програмирания от държавата и здравното ведомство колапс? На първо време общините трябва да покрият текущите дългове на подопечните си заведения и да създадат ефективни дългосрочни програми за излизане от кризата.
Общината в Девин започна процедура за продажбата на акциите си в градския СПА хотел "Орфей " и с очакваните приходи от 1.5 млн. лв. ще погасява натрупаните задължения на болницата, които са само с около 100 хил. лв. повече.
И общинарите в Попово проявиха загриженост към бедстващата местна болница, но успяха да заделят за нея само 60 хил. лв. заем, който да бъде използван за заплати на персонала, въпреки че дълговете на заведението са около 700 хил. лв. и продължават да нарастват.
Пловдивчани засега разчитат на “тихата " дипломация. Кметът на Пловдив Славчо Атанасов за пореден път изпрати писма до премиера Борисов, здравния министър Константинов и областния управител Иван Тотев, за да ги информира за реалната опасност от затваряне на Белодробната болница”, се казва още в статията.
„3/4 от народа не стъпват на профилактичен преглед", алармира от първа страница в. „Труд". Изданието отделя няколко статии от днешния си брой на проблемите с липсата на профилактиката на заболяванията.
„Едва 1,6 млн. българи, или по-малко от 1/4 от здравноосигурените у нас, са отишли на задължителния профилактичен преглед през годината. Това показва справка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към 31 май т. г., изготвена по молба на в. “Труд”. Приблизително толкова са били и съвестните нашенци, отделили време за профилактика през първите 5 месеца и на миналата година", се казва в статия озаглавена „Само един от четирима вижда джипито". Като причини за липсата на интерес от страна на гражданите към профилактичните прегледи е посочено, че доста хора нямат време да изминат пътя до личния лекар, да чакат на опашка пред кабинета му, да си вземат направление за изследвания и да разберат как са със здравето. Затова някои хора, особено с добри доходи, предпочитат да отидат директно в лаборатория, да платят от джоба за пълни изследвания и бързо да приключат с въпроса.
Изданието отбелязва, че едва ли тази практика ще се промени в скоро време. „Първо – не се очертава процедурата да се облекчи и второ – няма масови санкции за неизвършване на прегледа. Такива не се налагат. А глобата е между 50 и 150 лева. На 22 януари м. г. личните доктори поискаха всеки здравноосигурен гражданин да получи по 1 ден допълнителен отпуск, за да може през него да посети джипито си и да отметне профилактиката. Предложението им обаче не бе прието от тогавашния здравен министър д-р Божидар Нанев, а след това бе забравено от здравното министерство", се казва в статията.
Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България д-р Любомир Киров, коментира в интервю за вестника, че проблемът с не ходенето на профилактични прегледи е характерен не само за България, а и за други държави от Европа. Според него имали дори страни където процентът на пациентите посещаващи джипито за профилактичен преглед е по-малък, отколкото у нас. Относно това какви са хората, които пропускат прегледите той коментира, че групата е разнородна. „Едната част са хората с добра здравна дисциплина, а другата са с повишен страх от заболявания. Има и трета, която ние, лекарите, щом имаме възможност, “хващаме я за ушите” и казваме: “Сядай сега тук да те прегледаме.” И като ни кажат: “Не, ще дойда друг път”, ние не им даваме шанс да си тръгнат от кабинета. И така разбират, че няма нищо страшно в прегледа. Лекарите също трябва да обясняват, че извършват профилактичен преглед, защото в много случаи не го правят. Това вече е грешка на част от колегите", отбелязва той.
Лекарствата ще поскъпнат, особено в по-малките аптеки в провинцията. Това пише в днешния си брой в. „Монитор", цитирайки изказване на магистър-фармацевтът Владимир Найденов, председател на Браншовата камара на дистрибуторите на лекарства на едро. Според него увеличението ще бъде заради маркирането на всяка кутия медикамент със специален уникален баркод срещу фалшифициране. Изискването е залегнало в директива за ограничаване на лекарствата менте, която депутатите от Европейския парламент приеха неотдавна. Маркирането трябва да се извърши максимум до две години във всички държави от Евросъюза, включително и в нашата страна. „За достъпа до данните в него, съхранявани в нова електронна система, както и за самото им разчитане, което ще става със специален електронен четец, аптекарите ще трябва да направят инвестиции. Така лекарствените продукти неизбежно ще поскъпнат", разяснява Найденов. По думите му най-голямо увеличение се очаква в аптеките в малките градчета, където оборотът е твърде малък и собствениците им формират печалба най-много 300 лева месечно. Той изчислява, че само един електронен четец, чрез който фармацевтите ще могат да разчитат баркодовете на продаваната от тях стока, струва около 800 лева. Отделно собствениците им ще трябва да обновят компютрите си с по-мощни, да си купят специална програма и да обучат персонала за работа с нея.