Настъпва сезонът на кърлежово-преносимите инфекции

сряда, 16 май 2018 г.

През пролетно-летните месеци инфекциозните болести, предавани чрез кърлежи са особено актуални. Най-често срещаните у нас инфекции, предавани чрез кърлежи са Марсилската треска и Лаймската борелиоза. По-рядко срещани инфекции, предавани с кърлежи са Кримска Конго хеморагична треска /ККХТ/ и Ку-треската.

През 2017 г. в страната са регистрирани 402 заболели от Лаймска борелиоза, 180 от Марсилска треска, 30 са с Ку-треската и 2 лица с Кримска Конго хеморагична треска. В област Смолян са регистрирани само 3 лица, заболели от Лаймска борелиоза.

Кърлежово-преносимите инфекции се предават с участието на кърлежите и различни домашни и диви животни, които са техни гостоприемници. Човек се включва случайно в тази верига при пребиваване в природното огнище. Развитието на кърлежите се благоприятства от два фактора – висока влажност и достатъчен брой животни, на които те могат да паразитират. Кърлежите стават активни със затопляне на времето, като най-благоприятни за тяхното развитие са април и май. През летните месеци, поради значителните горещини и оскъдните валежи, активността им намалява. Те предпочитат влажни и топли места. В края на август и септември активността им отново се повишава.

В България основна роля за разпространението на болестотворни организми имат иксодовите кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по-рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимо на кърлежа през лигавицата на окото. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика (при престой до 24 часа рискът от заразяване е по-малък).

Кърлежите имат малки размери, ухапването е безболезнено и предпочитат скрити места като окосмната част на главата, задколянната ямка, аксиларните и ингвиналните гънки, задушните миди, където са трудни за откриване и при съмнение за такива инфекции, трябва да се търсят насочено.

Кърлежите трябва да се премахнат правилно, най-добре от медицинско лице, което намалява риска от заразяване. Мястото на ухапване не се маже с алкохол, мазнина и др., защото това предизвиква повръщане на кърлежа и води до по-вероятна зараза. Отстраняването трябва да стане с пинсета или ръкавица чрез издърпване, без въртене и извиване, за да се предотврати разкъсването му. След отстраняване мястото да се дезинфекцира с йод, йодасепт или спирт. При дълбоко впит кърлеж или остатък на част от тялото му, трябва да се прибегне до хирургическо отстраняване. Сваленият кърлеж трябва да се унищожи чрез изгаряне или да се обезвреди в шише с медицински спирт (70 градуса).

В продължение на 30 дни след премахване на кърлежа ухапаният се наблюдава за локални прояви около мястото на ухапване – зачервяване, оток, болка и общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. Началните симптоми на кърлежово преносимите инфекции са обикновено неспецифични и наподобяват тези при вирусните инфекции, което често затруднява ранната диагностика.

Заразяването с Лаймска борелиоза се доказва със серологично изследване. Но то не се извършва непосредствено след ухапването. Резултатът в такива случаи може да е отрицателен или фалшиво положителен, вероятно свързан с предишна инфекция, протекла безсимптомно. Серологичното изследване се извършва поне 3 седмици след ухапването.

В лабораторията на РЗИ Смолян са налични тестове за серологично изследване на съмнителни случаи за Лаймска болест, след преглед и преценка от лекар.

Особено важна е ранната диагностика и навреме приложено адекватно лечение, които могат да предотвратят тежки усложнения.

За предпазване от заразяване е необходимо да се спазват следните правила:

Избягване на места, вероятни местообитания на кърлежи – с гъста растителност и висока влажност. Използване на репеленти за кожата – нанасят се на всеки 2-3 часа върху откритите части на тялото. Носене на предпазно облекло – с дълги и стегнати крачоли и ръкави, в светли цветове за да се забелязват полазилите кърлежи. Оглед за впити кърлежи – особено на предпочитаните от тях места (по окосмената част на главата, по корема, под мишниците, в слабините, гънките зад коляното, под мамилите), както и при децата след игра в тревни площи на открито. Периодична инсектицидна обработка на тревни площи на детски площадки, детски заведения и училища, междублокови пространства, градини и паркове.

С цел намаляване на риска от ухапване от кърлежи, на всички кметове на общини в областта са връчени предписания за инсектицидна обработка на тревните площи в паркове, детски площадки, детски заведения и училища, стадиони и др., като до момента са обхванати общини Златоград, Неделино и Чепеларе.

д-р Сийка Чернева, директор на Д“Надзор на заразните болести”

Източник: SmolyanNews.com

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009