Повече плодове и зеленчуци, вместо сол, захар и мазнини, трябва да приемат децата в детските градини, предвижда Наредба за здравословно хранене на малчуганите от 3 до 7 години, обнародвана в Държавен вестник. Нейните правила трябва да се спазват от всички детски градини, лагери и домовете за деца, напомнят от здравното министерство. Основната цел е да се осигури здравословен начин на хранене на малчуганите и така да се намалят рисковите фактори за възникването на редица заболявания като диабет тип 2, сърдечно-съдови и др.

Към момента 11,7% от децата на 3-6 години са със свръхтегло, а 5,6% са със затлъстяване. Тази тенденция се запазва във времето и се увеличава при децата в училищна възраст, обясняват от министерството.

За да бъде здравословно храненето на децата, те трябва да ядат по пет пъти на ден, се предвижда в наредбата.

Освен това в менюто им трябва да има поне по един прокукт на зърнените храни и картофите, зеленчуците, плодовете, млякото и млечните продукти, месото – птици, риба, яйца. Поне четири пъти в седмицата децата трябва да ядат пълнозърнест хляб, овесени ядки, жито, елда, просо. Във всички тестени и картофени изделия трябва да има малко мазнини, сол и захар.

Задължително е децата до 5 години да ядат на ден поне по 300 грама зеленчуци и плодове, а до 7 – по 350. За тази цел подкрепителната закуска преди обяд може да е само от пресни плодове – цели, нарязани, настъргани или като плодова салата. Туршии могат да бъдат включвани в менюто само през зимата и то веднъж седмично.

Препоръчително е конфитюрите и мармаладите да са с над 60% плодово съдържание, като не се допуска плодови сладка с добавена захар над 50%. Също така всеки ден в менюто на малчуганите трябва да има най-малко 350 грама кисело или прясно мляко без захар и поне 25 – 30 грама сирене. Съдържанието на мазнини в млякото обаче не трябва да надвишава 2% поне в два дни от седмицата, а в останалите може да бъде – от 3% до 3,6%.

Айранът трябва да бъде без сол. Месото трябва да е без видими тлъстини (мазнините да са до 30%), сухожилия и кости, а птичето – без кожа. Каймата трябва да е с до 30% мазнини в сухото вещество.

В градините няма да се дават кебапчета, кюфтета, кърначета, наденици с високо съдържание на мазнини, готварска сол, полифосфатни, ацетатни и други соли. Също така колбасите се забраняват за основни ястия. За сметка на това рибата трябва да присъства в менюто на децата поне веднъж седмично.

Децата ще пият само питейна вода, бутилирани ниско минерализирани натурални води със съдържание на флуор до 1,5 мг/л, изворни и трапезни води. Соковете пък трябва да са 100% натурални, също така ще могат да пият млечни напитки, чай и боза.

За да ограничат сладкото, децата ще имат право на торти и шоколади само два пъти седмично. Пържените храни също могат да се дават само два пъти в седмицата, като е задължително мазнината за готвене да е прясна.

Новите изисквания влизат в сила от 15 септември тази година, а контролът над спазването им се поема от Регионалните здравни инспекции.

В края на септември м.г. министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обяви, че в детските градини децата ядат храни, приготвени от продукти с неустановен произход и (или) с изтекъл срок на годност и обеща нов рецептурник. „Ако имате дете, вижте какво яде в детската градина.Едни намазани филии с не знам какво си и отгоре поръсени с още по-незнам-какво”, коментира той.