Църквата отбелязва Сретение Господне

Църквата отбелязва Сретение Господне

Българската православна църква чества на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те големи християнски празници през годината. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На Сретение /срещане/ Господне се възпоменава описаното от евангелист Лука с неповторим драматизъм и художествено майсторство посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон.

Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото.

След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм.

По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица.

Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал “Сега отпускаш твоя раб, владико!”.

Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва.

Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица или Вълча Богородица.

Вирни се горе