Велики петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На този ден от Страстната седмица постът в православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). Според народните предания на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог. По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът я полага в “гроба” в центъра на храма. За официален празник е обявен със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 41-ото Народно събрание на 10 февруари 2010 г.