Държавните граници престават да бъдат бразда – демаркационна линия, разделяща съседи, които мислят един за друг като за противници и антагонисти. Границата се превръща в пространство, в територия, в която се извършват общи дейности и се случват съвместни проекти. Хоризонтът има обща цел – европейската интеграция. Европейският съюз налага на Балканите идеята за трансгранично сътрудничество. Тази идея има за цел да „помирява“ съседни държави. Другата основна идея е да се подкрепя развитието на трансграничните територии, които вече не са само национална принадлежност – границата не е препятствие, а нещо позитивно, което носи облаги. Това заяви в своето изложение доц.д-р Оливие Живр от Университета в Лион-2, Франция, участник в семинара, провеждащ се в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян в рамките на Лятната школа по антропология на Нов български университет – София. През последните години френският учен работи върху проблематиката на наследствата, границите и тяхното развитие на Балканите – България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Хърватия. В своите теренни изследвания той търси отговор на основния въпрос за разпространението и използването на различните видове наследство в граничните територии, широки зони, които съобразно критериите на Евросъюза се включват в различни програми. Неговият основен въпрос е как се преминава от гранични територии в трансгранични и тяхното предефиниране от граничен към трансграничен статут. Става ли европейско локалното след като се премине границата. Д-р Живр говори за европеизация на наследството, защото навсякъде се вижда синьото знаме със звездите на Европейския съюз, който е първият актьор в протичащите дейности. Балканите са лаборатория, в която се експериментират новите отношения в граничните територии, смята д-р Живр. В сърцевината на съвместните проекти стои наследството, културата и ценностното им преосмисляне като ресурс. Оливие Живр представи своите теренни изследвания в съседни села от двете страни на границата между Македония и Гърция, които имат общ етнически корен – те се обитават от армъни /власи/, население, разпръснато на Балканите. Той е насочил своя изследователски интерес към Нимфео – Гърция и Маловище – Македония, две огледални селища, за да проследи как се създава културно наследство върху конфликтна база. Известни са споровете между Македония и Гърция за името на републиката и историческото наследство, които създават напрежение между двете съседни страни. Проектите между Нимфео и Маловище основно са свързани с националната политика, с мобилизация на локално ниво и с реконструиране на влашката идентичност. Особено успешно е сътрудничеството на Нимфео с армънската общност в град Крушево в Македония. Там могат да се видят националните знамена на Македония и Гърция едно до друго въпреки съществуващите конфликти на междудържавно ниво и неразрешимите спорове между двете страни. Този символ показва нова концепция за наследството днес. Класическото разбиране е изразено във фиксиране на границите от националните „собственици“ – държавите. Сега се наблюдава плурализъм, многообразие на наследството, изразено в различни разкази на местните актьори /асоциации, граждански организации, личности/, които изместват границата. Трансграничното може да се нарече територия на действието, извършвано от хора в едно място. Затова тази територия може да се разширява, променя и това не е толкова географско, колкото социално понятие, тъй като се определя от действията на хората, смята френският изследовател.