Петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в състав: Владимира Стоименова – докладчик, Сабрие Сапунджиева – председател, и членове: София Йовчева, Наско Атанасов и Баки Хюсеинов, в свое решение № 144/28.03.2018 г. по пр. 27/2018 г., образувана по доклад за самосезиране на Орлин Колев, член на КЗД, постанови, че с нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право" и професионална квалификация „юрист", в сила от учебната 2018 – 2019 г., се поставя ограничително условие за лицата, които биха искали да се обучават по специалност „Право", в задочна формата на обучение, което ограничение представлява форма на непряка дискриминация по признаци „лично положение”, „имуществено състояние“, „възраст“ и „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.

КЗД даде задължително предписание за преустановяване нарушението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., като се предприемат всички възможни и необходими мерки за възстановяване на първоначалното положение за въвеждане и продължаване на обучението по специалност „Право“ в задочна форма на обучение, наред с редовната.

Освен с обосноваване наличието на дискриминация по визираните признаци, в мотивите на решението съставът стига до извода, че при приемането на наредбата са допуснати съществени процесуални нарушения. Неспазената процедура по приемане на наредбата поставя заинтересованите лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и лица без да са носители на такъв признак, съвместно с първите в неблагоприятно положение. Макар и произтичащо от привидно неутрална разпоредба и критерии, поставянето в неблагоприятно положение на визираните лица, представлява форма на непряка дискриминация.

Също така Комисията пояснява, че формите на обучение са лишени от свойството да обуславят качество му. То би се повишило от наличието на нормативно установени материални, формални и резултативни изисквания към специалността. В решението е подчертано, че специалност „Право“ не следва да се съпоставя със специалности като „Медицина“, „Дентална медицина“, „Кинезитерапия“, „Фармация“ и „Ветеринарна медицина“, не само защото характерът на специалностите изискват специфично обучение, несъпоставимо с обучението по „Право“, а и защото съпоставящите се с него специалности са нормативно уредени като специалности по регулирани професии за разлика от специалност „Право“, която с изключение на професията адвокат не предоставя друга регулирана професия.