Данните на Международната организация на труда продължават да са тревожни. Повече от два милиона и триста хиляди работници умират ежегодно в резултат на трудови злополуки и професионални болести. По-голямата част от тях (2,02 милиона) са жертва на различни професионални болести. Свързаните с работата смъртни случаи възлизат на 6300 дневно, като 5500 от тях са резултат от различни професионални болести. Според данните на Международното бюро по труда броят на професионалните болести с нефатален край е 160 милиона годишно. Тези данни отразяват огромната цена, изразяваща се в човешко страдание, която има значително въздействие върху предприятията и производителността. Това съобщи председателят на КНСБ-Смолян Тодор Капитанов.

Въпреки наблюдаваното през последните години намаляване на броя на трудовите злополуки, всеки час около 17 души в ЕС умират в резутат на трудови злополуки или професионални заболявания.Това се равнява на числеността на целия персонал на много европейски дружества. Все още почти 7 млн. души стават жертви на трудови злополуки: това се равнява на цялото население на някои европейски страни.

България не прави изключение от световната статистика на трудовия травматизъм. За периода 2000 – 2014 година са станали общо 58 513 трудови злополуки, като са загинали 1845 български работници.

Статистиката на НОИ за трудовите злополуки показва увеличаване на общия брой трудови злополуки през 2012г. спрямо 2011 г. и намаляване през 2013 г. в сравнение с двете предходни години. През 2011 г. са регистрирани общо 2891 злополуки, през 2012 г. – 3027, а през 2013 г. – 2768. За периода 2011 – 2012г. се наблюдава тенденция на намаляване броя на смъртните злополуки от 116 на 82, докато за 2013 се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на смъртните трудови злополуки на 92 спрямо предходната година. Загубените календарни дни, в резултат на трудови злополуки за 2013 г. са 154 846, което е с 3798 по-малко в сравнение с 2012 г.

Това е време загубено за творчески и производителен труд за обществото и време на страдание на пострадалите и техните семейства. От трудовите злополуки за 2013 година, 2 264 (82%) са станали на работното място, а 504 (18%) са се случили по време на отиване или връщане от работа. Спрямо 2012г. първите са намалели с 120, а вторите – с 139. Данните сочат също така, че за миналата година държавното управление, сухопътния транспорт и хуманното здравеопазване са трите икономически дейности с най-голям брой трудови злополуки. Резултатите от трудовите злополуки, станали на работното място, са следните: на първо място „Сухопътен транспорт” със 144 трудови злополуки, следван от „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети” със 110 трудови злополуки и „Държавно управление” със 101 трудови злополуки. В България областите с най-голям брой трудови злополуки за 2013г. са: София град – 886, Пловдив – 268, Варна – 224, и Стара Загора – 163, с най-малко Монтана – 15, Силистра – 14 и Видин – 8. Вижда се, че съсредоточаването на трудовите злополуки е в градовете, където има по-висока заетост.

Данните за първото тримесечие на 2014 г., отбелязват известно намаляване на общия брой трудови злополуки – те са 603 бр., спрямо 655 бр. за същия период на миналата година. Това означава 52 по-малко трудови злополуки. Това показват данните от оперативната информация на НОИ за трудовия травматизъм в нашата страна през последните години.

Резултатите от контролната дейност на инспекцията по труда са друг съществен източник на информация за състоянието на условията на труд в предприятията, за ефективността на управлението на професионалните рискове на ниво предприятие, както и за идентифициране на рискови сектори или проблеми в управлението на съществуващи и нововъзникващи рискове.

През 2013 г. от контролните органи на ИА „ГИТ” са извършени общо 55 952 проверки, в 42 170 предприятия с 1 584 372 заети лица, т.е. от контролната дейност на инспекцията по труда са обхванати около 70 % от работещите в страната. Налице са позитивни промени по отношение разбирането от страна на работодателите за ключовата роля на оценката на риска за осигуряване на безопасни условия на труд. Установено е, че в 96% от проверените предприятия са с изготвени оценки на риска, като конкретни програми и мерки за отстраняване и ограничаване на риска са приели 94,7% от тях. Нараства и делът на работодателите, осигурили за своите работещи обслужване от служби по трудова медицина – 97%. През изминалата година се наблюдава лек спад на относителният дял на нарушенията в областта на здравословните и безопасни условия на труд – 41% , спрямо 2012 г. този дял е бил 43%.

Въпреки очертаните позитивни тенденции за намаляване на трудовия травматизъм и подобряване на условията на труд в предприятията, резултатите от контролната дейност на ИА ГИТ показват, че все още част от производството в редица икономически дейности се реализира с остарели машини и оборудване, които са основен източник на опасности за работещите от една страна, а от друга – намаляват производителността. През 2013 г. са констатирани 14 904 нарушения, свързани с обезопасеността на работното оборудване, като най-голям брой от тях са свързани с неосигурена защита от директен и индиректен допир до ел. ток – 7 208 броя и с липсата на предпазни устройства – 1 754 броя. С оглед създаване на по-качествени и сигурни работни места е необходимо да продължи подкрепата за работодатели, които правят инвестиции за подобряване на условията на труд, вкл. реконструкция и модернизация на предприятията и работните места; внедряване на ново, и реконструкция и модернизация на използваното работно оборудване; изграждане на технически системи за контрол на параметрите на работната среда и др.

През последните години психосоциалните рискове, свързани с работата се утвърждават като все по-нарастващ и глобален проблем, както за здравето на работещите, така и за бизнеса, поради свързаната с тях временна нетрудоспособност. При последното проучване е европейските развити страни е установено, че професионалният стрес е причина за 50-60% от всички случаи на временна неработоспособност, а 4 от 10 служители смятат, че стресът не се управлява добре в тяхната организация. Мотото на новата двугодишна кампания на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа е свързана с управлението на психосоциалните рискове: „Здравословни работни места – управлявай стреса!” 2014-2015 г. Европейската агенция по безопасност и здраве при работа е разработила редица средства, които да помогнат за повишаване на осведомеността и постигане на по-добро разбиране на стреса на работното място и психосоциалните рискове.