Възмущението на обществеността от един неясен акт на правителството накара медиите да заговорят, а Народното събрание да допусне гражданите на свободен дебат. Това е революционно дело.
Промяната, вярваме, вече е започнала и ще се случи необратимо. Всеки казус, който предизвиква стълкновения в обществото обикновено ражда митове, поводи за демагогия и популизъм. ACTA в никакъв случай не е изключение от правилото. Обезпокояващи са следните моменти във връзка с това споразумение.
Един от основните проблеми около приемането на ACTA е липсата на обществен дебат, който да предхожда подписването на това международно споразумение. Такъв дебат трябваше да се проведе между всички засегнати страни, които на практика са представители на всички браншове и слоеве на обществото. Докато Народното събрание не го ратифицира, може да се дебатира, за да не се допусне нарушение на правата на обикновените хора – потребители.
Дълбокият проблем обаче е, че обществото няма никакво доверие в своите управляващи, независимо, че става въпрос за един подпис, който може да бъде оттеглен. Тези хора трябва да бъдат принудени от гражданското недоволство да се погрижат за НЕ-ратифицирането на Споразумението против фалшифицирането. Принудени! Споразумението АСТА поставя една широка рамка, допускаща различни трактовки, които противоречат на българското законодателство в частност, и европейското като цяло. В документа не се уточнява на какво основание носителят на авторските права може да „предполага“ (чл. 27, т. 4) използването на достъпа до мрежата от страна на потребителя за извършването на посочените нарушения, касаещи интелектуалната собственост. Липсата на това уточнение създава условия за нарушаване на личната кореспонденция на потребителите и съответно на техните права, тъй като основание да се предполага, че е извършено нарушение.
Проблемът на ACTA е, че не дефинира легални методи, по които се установява, че продуктите, с които някой разполага са с ненарушени права, не се използват с търговска цел и предполагаемият нарушител не е част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки. По този начин се обръща презумпцията за невинност и всеки предполагаем нарушител ще трябва да доказва, че не е виновен.
В опитите си да се бори с мащабна нелегална дейност, споразумението дава възможност за ограничаване на основни човешки права, като свободата на словото и свободното споделяне на информация на обикновения потребител, тъй като прилагането му неминуемо ще доведе до раждането на една порочна практика, ограничаваща правото ни на лична неприкосновеност, гарантирано със Закона за защита на личните данни, приет през 2002 г.
Търговското споразумение срещу фалшификацията противоречи по дух на член 7, 8 и 11 от Хартата на основните права на ЕС. Защитниците на ACTA претендират, че документът не променя съществуващите закони, но ние се опасяваме, че веднъж приложен той ще създаде цяла нова система на тяхното прилагане. Според член 27, т. 6 мерките, които са предвидени срещу нарушителите не се ограничават само с националното законодателство. ACTA ще има ефект и върху самостоятелната политика на фермерите относно семената и посевите. Споразумението рискува да наложи монопол от страна на корпорации като „Монсанто” върху земеделието, както и върху пазара и ценообразуването.
Същите последствия ще има и върху фармацевтиката. Споразумение, което засяга по такъв начин здравеопазването следва да бъде разисквано на международен форум от ранга на СЗО. ACTA нарушава принципа “Privacy of health over commercial interest”, който е формулиран в декларацията от Доха през 2001 г. По силата на споразумението ще се затрудни достъпа до генерични лекарства на нуждаещите се от тях в развиващите се страни. За сравнение, в България се изписват 70% генерични лекарства, които като стойност представляват 30% от общата изразходвана сума за медикаменти.
В АСТА липсва ясна дефиниция на това какво представлява нарушението на авторски права. В сегашния си вид то допуска наказателни мерки срещу публичното разпространение или производството на технологии и услуги, които биха могли да се използват за разпространение на пиратско съдържание, дори действително да не се използват за това. Подобна обща дефиниция за нарушение на авторски права допуска възможността споделянето на информация за нетърговска цел да бъде определена като незаконна дейност, което на свой ред носи риск на практика за всеки интернет потребител и интернет сайтове със съдържание, генерирано от потребители. Редно е да има адекватни закони за защита на авторски права, които да са съобразени със съвременните технологии и методи за разпространяване на информация, но това трябва да стане по начин, осигуряващ пълна прозрачност и който включва дебат с участието на всички засегнати страни, което неминуемо включва и широката публика.
Ние протестираме срещу начина, по който беше подписано ACTA, срещу неяснотите и противоречията му, срещу несигурността и поредната възможност за нови порочни практики и злоупотреби от страна на нашите законодатели, в които ние така или иначе нямаме доверие. И нещо наистина важно – ние протестираме срещу поредния опит обикновените потребители, гражданите на тази държава да бъдат представяни като престъпници – на медийно, на юридическо и на морално ниво. Тези потребители в голямата си част сме ние, младите хора, ние, които ви избираме, господа управляващи, ние, които един ден ще решим категорично, че не искаме да ви виждаме повече там, в пленарната зала. За това, свършете си работата – НЕ РАТИФИЦИРАЙТЕ!
На 11 февруари 2012 г., от 11 часа, в цялата страна ще се проведат протести против приемането на АСТА. Подкрепете ни!
Страница на протестите: https://www.facebook.com/events/246513398758312/ Фейсбук група „Ние казваме „НЕ” на ACTA!”: https://www.facebook.com/groups/322747524436678/ Сайт на инициативата: http://noacta-bg.info
Гражданска инициатива „Не на АСТА”