Четвъртата неделя на Великия пост е посветена от църквата на паметта на преподобния Йоан Лествичник – игумен на Синайския манастир през Vтт век и автор на прочутото произведение “Лествица”, което означава “Стълба”. “Лествицата” има 30 глави или стъпала, колкото години е живял Христос, преди да започне Своята проповед. Първите 23 стъпала на книгата са посветени на страстите и начините на борба с тях, а останалите седем – на добродетелите. Висшата степен е съюзът на вярата, надеждата и любовта.

На този ден християнската църква празнува Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. Празникът Благовещение се чества точно девет месеца преди Рождество Христово. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.