Да почетем Бъдни вечер и да посрещнем Рождество!

 Да почетем Бъдни вечер и да посрещнем Рождество!

Бъдни вечер е

Традиционна българска трапеза за Бъдни вечер – ястията са постни, но пък много вкусни

Празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Иисус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.

Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко – “Мали Божич” и “Крачун”.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”. Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, азапалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

Но да направим едно кратко кулинарно пътешествие из Европа, за да надзърнем какво сервират другите народи на празничната си коледна трапеза. И в Русия и Украйна, които също са православни страни, не се е изгубила традицията за фиксиран брой на ястия на Бъдни вечер, но за разлика от нашата страна, там блюдата трябва да са точно 12, колкото е броят на учениците на Иисус Христос.

В Украйна празничната вечер не минава без националната украинска напитка узвар, която не е нещо по-различно от нашенския ошаф, но при нейното приготвяне освен традиционните сушени сини сливи, ябълки и круши, украинците слагат и сушени вишни, смокини, стафиди и мед.

В тяхната обредна погача също се слага пара, но там броят на монетите е равен на броя на присъстващите на масата.

В Хърватска се разчупва специална пита, изпечена от брашното, получено от първия или последния сноп от жътвата. Поднасят се също малки печени сладки във формата на сърца, боядисани в червено и наръсени с пудра захар.

В Австрия задължително присъства задушен шаран с винен сос и джинджифилов хляб, а за десерт се поднасят палачинки с варен крем и карамелено-ябълков сос. В Чехия също приготвят шаран, като се избира един от четирите варианта – пържен, печен със сушени сливи, задушен или сварен на чорба. Гарнитурата задължително е картофена салата. На трапезата се поставят също сладки ролца с маково семе, сушени плодове и извара. Задължително е присъствието на и на поне една глава чесън.

В Полша за рождественската вечеря също се приготвят рибни блюда. Традиционно ястие е и постният борш с леко кисел бульон от цвекло, с който се ядат малки пелмени с плънка от гъби или зеле. На масата се поставят и специални сладки, представляващи свещен хляб, които приличат на тънки бисквити, украсени с рождественски рисунки, които членовете на семейството си подаряват един на друг с пожелания за здраве и късмет.

Риба се яде и в Испания , но там предпочитат печеният костур с лимонова заливка, а за десерт поднасят „турон” – вид десерт, наподобяващ нуга халва, приготвен от бадеми и мед.

В Англия менюто е наситено със символика – там се сервира специален пудинг, украсен с клонки от илекс, олицетворяващ трънния венец и червени ягоди, символизиращи кръвта Христова, заедно с тарталети с конфитюр от сушени плодове.

В Германия на Рождество се пекат джинджифилови питки и се приготвят торти във формата на коледна елха. На масата се слагат още бонбони с бренди (тип „пияни вишни”) и всевъзможни други неща – зеленчукова супа, картофи с масло, печени ябълки с ванилов сос, плодове, зеленчуци, месо…

В Италия от дълбока древност на този празник се хапва пресен свински колбас със задушена леща, след което се подава сладък квасен хляб с плодове. Ястията задължително трябва да са седем: леща, бял боб и отделно боб с мед, грах, зеле, ориз, сварен в бадемово мляко, и естествено макарони, гарнирани със сардина и орехов сос.

Във Франция първо се сервира гъши дроб и морски дарове, после гъска, а финалът на празничния обяд се ознаменува с шикозно шоколадово руло с крем от кестени. Поднася се също супа от салвия и чесън, спанак, зелени и черни маслини, охлюви, целина с масло и пр.

Да отидем на север, по-близо до царството на Дядо Коледа в Лапландия и да приседнем на тамошните коледни трапези. Във Финландия трябва да седнем на масата след традиционната сауна. Обядът е обилен, като задължително в него присъства винегрет със сельодка, вместо краставички, запеканка с моркови и огромно парче свинско, печено на фурна.

Традиционното рождественско блюдо в Исландия е бялата гъска. Тъй като тази птица лети лошо, са могли да си я позволят от най-стари времена и най-бедните, които не са имали оръжия да ловуват. Те просто са можели да догонят и да си хванат бъдещия коледен обяд.

Разликата между бедната и богатата трапеза се определяла от наличието на специален тънък хляб, тъй като в Исландия зърното се внася и хлябът по принцип е признак на разкош. И тъй като всяко семейство е искало да нагости сътрапезниците си с хляб, тестото се разточвало колкото може по-тънко. Казват, че било толкова тънко, че през кората е можело да се прочете Библията.

В Норвегия отново залагат на рибата, която там е в изобилие, но при тях се приготвя риба треска. За десерт ще ви поднесат кифлички с ароматен пунш. В Швеция подготовката за празника започва две-три седмици по-рано с варенето на бирата, печенето на хлябовете и традиционното тестено печиво във формата на прасе или козел. Шведите дълбоко вярват в поверието за лечебните свойства на рождественския хляб и бира.

Коледата за фините е немислима без застлания със слама под. Със слама се застила дори рождественската трапеза, а неомъжените моми трябва да преспат на сламено ложе, за да им се присъни бъдещия жених.

Прибалтийските страни също са съхранили множество древни традиции. В Естония от време оно празничното блюдо се състои от задушеното зеле с наденички, тиквена салата и сладкиши с разноцветна глазура. А в Литва на Коледа се похапва риба, а мястото на стопанина на масата се запазва празно за някой нечакан гост. В Холандия пък се гощават със специални „маслени топки”, приготвени от брашно и стафиди, които след изпържването си се посипват със захар.

Вирни се горе