Нови антикорупционни закони, силни регулаторни органи, ясна собственост в бизнеса, контрол и отчетност на местната, законодателната и изпълнителната власт. Това са част от предложенията на британския посланик в България Джонатан Алън, който във вторник излезе с “послание за реформи” у нас.

“Хората на улицата имат послание за обновление и реформа. Политическите партии, всяка от които е обект на протестиращите, не показват никакви признаци, че се вслушват в това послание. Ако не го направят, рискуват да изглеждат неадекватни в очите на един нарастващо зрял електорат, който не приема статуквото. Приемане на вдъхващ доверие пакет от реформи от настоящия парламент би било силно начало за връщане на доверието”, коментира дипломатът.

Това е поредната реакция на европейски посланик в България, след като по-рано тази година посланиците на Франция и Германия Филип Отие и Матиас Хьопфнер поискаха в декларация гражданското общество в България да бъде чуто и публично критикуваха управляващите.

Накърнена международна репутация, корумпирани кръгове и лоши условия за бизнес

Посланик Алън припомни, че причина за протестите е била “изключително противоречивото назначение” на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

“Масовото отхвърляне на това назначение от българските граждани достига исторически нива, както и накърнена международна репутация на страната. По-обезпокоителното е, че в нито един от разговорите си с изключително разумните и сериозни хора, взели това решение, все още не съм чул сериозна или основателна причина за тази стъпка”, призна посланикът.

Той коментира още, че назначението на Пеевски отразява и по-дълбоки проблеми като липсата на вяра в българската политика и политиците. Според хората корумпирани кръгове и скрити интереси създават политика, която да служи по-скоро на тях, отколкото на България.

“Дори поддръжниците на отделни политически партии нямат особено доверие в политиката като цяло. Представители на бизнеса ми споделят същото: в България няма условия за честно съревнование; връзките, а не свободната конкуренция, определят пазара”, посочи посланик Алън.

Той заяви, че би било трагично, ако първоначалният импулс на протестите се изгуби и инстинктивното желание за решителна промяна на политическите стандарти бъде погълнато от политиката, както обикновено се случва.

“Тъй като парламентът възобновява работа, бих искал да споделя някои идеи, изразени пред мен от българи, било то лично или чрез Туитър, Фейсбук, или електронна поща, свързани със законодателна програма, която наистина да покаже, че народните представители се вслушват в гласа на хората”, продължи посланик Алън.

Мерки срещу неясната собственост в бизнеса и нови антикорупционни закони

Посланикът предлага да се публикува бюджетът на всяка държавна фирма и община в началото и в края на финансовата година. Бе даден пример с Великобритания, където всеки разход над 25 000 лири се публикува, а цялата правителствена информация е на разположение на бизнеса и гражданите на интернет страницата data.gov.uk .

Освен това трябва да бъде проследена собствеността в бизнеса, особено на медиите.

Ако собствеността на даден бизнес не е ясна, то тогава би трябвало да има резерви спрямо отпускането на обществено финансиране и възлагането на обществени отговорности, отбеляза британският посланик.

Както е известно, собствеността на повечето български медии, включително големите, е неясна, тъй като зад официалните собственици стоят адвокатски кантори, фондове и компании. В същото време държавата е най-големият спонсор на медиите, предимно чрез възлагане на многомилионни реклами по европейски програми или обществени поръчки.

Посланик Алън освен това смята, че по-често трябва да има открити дискусии по плановете на министерства и други обществени органи, които да се предават на живо. Трябва да се доразвие практиката за допускане на представители на гражданското общество, неправителствени организации (НПО) и бизнеса до участие в дебата, включително и на местно ниво.

Посланик Алън отбелязва и необходимостта от електронно правителство и правосъдие, както и електронни обществени поръчки.

Той коментира още, че в момента българските закони срещу “подкупите и корупцията” са едни от най-слабите в ЕС.

“Широко разпространено е мнението, че Великобритания и САЩ имат най-силните закони срещу подкупността и корупцията. Защо България да не заимства най-доброто от тези два законодателни кодекса, наред с тези на други държави, за да създаде най-строгите и добри закони?”, запита посланикът.

Силни регулатори и контрол на парламента

Джонатан Алън предлага още да бъде създаден строг, независим регулатор на парламента и депутатите, който да разглежда всички случаи публично и прозрачно.

Необходими е и закон за регулиране на лобизма, който да осигури прозрачност на отношенията между бизнеса и депутатите.

“В България понякога изглежда, че има закони и разпоредби, но те не се прилагат. Няма еднозначно решение на този проблем. Това, което би могло да помогне, са по-ясни насоки към регулаторните органи и съдебната система къде да насочат вниманието си, както и да приоритизират с цел фокусиране върху най-сериозните случаи, предвид голямата натовареност”, посочва още посланик Алън,

Според него някои от регулаторните органи в България внушават респект, например Омбудсманът.

Той посочи обаче, че в други случаи тези органи страдат от липса на независимост или истинска енергия, за да се справят със задачите си.

“Вземете независимата комисия за енергийно регулиране. За 12 месеца се смениха пет различни председатели, което е изключително голямо текучество за независима позиция. Изглежда, че “предложения“ от министър-председателя са последвани незабавно от абсолютно същите “решения“ на комисията. В повечето държави Комисията за защита на конкуренцията е един от най-дейните органи, но не и в България. Подобни органи трябва да бъдат наистина независими от правителството, а процесът по назначаване на кадри да бъде разписан в закон, за да се гарантира избиране на високо квалифицирани специалисти”, коментира посланикът.

В заключение той заяви, че идеите му могат да бъдат усъвършенствани и доразвити, но те представят начини политиката да стане по-открита и честна.

“Онези, които не са съгласни, трябва да обяснят на чия позиция са в битката между, от една страна, съмнителните връзки между бизнес и политика, и от друга – усилието да се изчисти общественият живот. Опонентите на тези идеи трябва да обяснят какъв по-различен и по-добър подход за справяне биха избрали; подход, който вдъхва доверие на българския народ”, каза още посланик Джонатан Алън.

Като се има предвид, че мненията на посланиците отразяват позициите на техните правителства, казаното от Джонатан Алън без съмнение е поредна тежка оценка на влиятелна западна държава за ситуацията в България. Заради остро критичната позиция на френския посланик Филип Отие към управляващите и подкрепата му за гражданските протести и президента, правителството на Пламен Орешарски реши да го “накаже”, като не предложи бъде удостоен с орден “Стара планина” I-ва степен, преди да напусне София в края на мандата си. По традиция отличието се дава на всички ръководители на чуждестранни дипломатически мисии в България.