На този ден християнската църква празнува Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. Празникът Благовещение се чества точно девет месеца преди Рождество Христово.

В България денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. На този ден трябва за пръв път да се яде нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този “благ ден” по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Вярва се, че, ако на Благовещение се засадят дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.

Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.