Отбелязва се от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889).

Годишнина от началото на голяма стачна вълна в САЩ /1886/ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 340 000 души от Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия, Балтимор, Милуоки и др.

В България първият опит за честването на деня е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество.

Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.

За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година.

С Кодекса на труда, приет от 8-ото Народно събрание на 21 март 1986 г., денят е обявен за официален празник, като се е отбелязвал на 1 и 2 май.

Съгласно Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., Денят на труда и на международната работническа солидарност се чества само на 1 май.