Ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април 2013 г., сигурни участници в следващия състав на парламента са ГЕРБ, БСП, ДПС и “Атака”.

ГЕРБ получава 23,6 %, БСП – 17,7 %, ДПС – 6,0 %, “Атака” – 4,9 %, Движение “България на гражданите” – 3,0 %.

Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), съобщиха за Агенция “Фокус” от НЦИОМ.

Движение “България на гражданите” остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация, който наблюдаваме през последните месеци.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент. Както и при предишното априлско изследване на НЦИОМ, такива партии са КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция “Център-Свобода и достойнство”.

Въпреки събитията, след доклада на Прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии – ГЕРБ и БСП.

Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства. Друг е въпросът дали в случая става дума за убеждения или за лоялност.

Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не регистрираме значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%.

Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г, намалява готовността да повторят вота си за своята партия.

Данните от настоящото изследване показват, че между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват.

Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи.

66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите.

Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели.

27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания.

Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват.