На 2 юни отбелязваме 136 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

По традиция, и тази година,на 2 юни в 12 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна

ще свирят в знак на всенародната почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.

При подаването на сигнала пешеходците и пътните превозни средства ще спрат на място до края на звука от сирените.

От 11,30 часа започва почетен караул и тържествено честване Деня на Ботев и загиналите за България пред Паметника-костница на връх Средногорец в Сомолян.

Община Смолян е осигурила безплатен транспорт. Автобусът ще тръгне на 2 юни в 10,30 ч от Бункера в кв. Райково до връх Средногорец и обратно след приключване на тържествата.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю.

Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност.

След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник “Нова България”, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания.

Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 2 юни 1876 година е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.