От гръцката Камара на търговците готвят доклад с жалба за „пропуснати ползи” след отварянето на пункта преди три години, настояват той да бъде само за леки коли и пешеходци…

Под заглавие „Отговорността за пункта при Agios Konstantinos е на всички”, гръцкия в. „Махтис” от 17 юли публикува материал на Хрисула Грегори, която е член на УС на Камарата на търговците в Ксанти и председател на Асоциация „Дървар” в нея, отговаряща за международната търговия. С тази статия авторката реагира остро на неотдавнашните златоградски протести на граничния пункт и изразява съжаление, че нейно писмо до депутати, правителството, а и до Брюксел, не е било взето предвид и не е станало известно на местните и регионални журналисти в двете страни. Така според нея те и гръцкия министър-председател са заобиколили „справедливия протест”, заобикаляйки гръцкия парламент и са стартирали преминаването на Костадин без ратифициране на подписаното споразумение между двете страни. Авторката говори в материала си за „…нас, хората, засегнати от незаконната търговия” и нарича пътят „незаконен от раждането си, а движението на стоки и хора от там е още по-незаконно”. „И ако местните политици и регионални длъжностни лица са знаели това, защо не са направили нищо, за да не се даде възможност за незаконна търговия?, пита Хрисула Грегори. – Защото се оказва, че се е търсил начин да се слуша улицата, докато базата за контрол на Шенгенското споразумение (Zakon 3780-DV A/133/07. 08. 2009) е отговорност на гръцката полиция. Която твърди, че не са нужни гранични проверки по Шенген, когато обратното е вярно”, настоява Хрисула, като казва, че е готова да подаде жалба-доклад за пропуснати ползи от откриването на новия път край Златоград… И сочи като пример пътя при Ивайловград и Еврос, който бил само за „леки коли и пешеходци”: „Споразумението между двамата външни министри е подписано през май 2006 в София и ратифицирано през юли 2008 от гръцкия парламент, открит от президента Каролос Папуляс през септември 2010 г. Т. е. минаха четири години, за да бъде този път завършен и да заработи.

За разлика от преминаването на св. Костадин, който „приключи” само за четири дни – договорено в Атина на 11 януари 2010 и стартира на 15 януари 2010! Такава бързина! Без инфраструктура! Без легитимност! Защо? Каква е необходимостта?”, пита възмутената Хрисула Грегори от Асоциация „Дървар” (т. е. ксантийската дървопреработваща секция на камарата). Същата разказва в материала си, че има отговор от 17 май т. г. от „компетентно митническо учреждение по международните конвенции”, според който междудържавното споразумение за пътя през св. Костадин не е ратифицирано и „разпоредбите все още не са задължителни за двете страни…” Според нея не е потърсена намесата на Транснационалната Експертна комисия за разрешаване на проблема за правилното функциониране на пункта и значи сега „този път [край Златоград] не съществува!” И пояснява, че сега в Атина поискали да чуят техните възражения, а споразумението е на път „към ратификация в гръцкия парламент със закъснение от 3.5 години експлоатация на този канал, за да се реши да се отвори [само] за леки коли и пешеходци”. „Но какво да очакваме, когато другото споразумение по вертикалната ос, което е подписано през 1995 и ратифицирано от парламента през 1996 (N.2428/FEK A/16-7-96) и казва в чл. 3, че ще бъде завършен и открит през 1998, сега – 15 години по-късно, виждаме само на хартия проучвания, при това – ужасно скъпи…”, пише г-жа Грегори без да уточнява, но май би трябвало да се досещаме, че става въпрос за пътя от Рудозем до Демерджик (Димарион).По-нататък в публикуваното писмо тя държи пътят на Костадин да се ползва само от туристически групи, обхванати от съответни агенции със „зелена карта”, за да контролират полицаите кой влиза и кой излиза от страната. И то след като ратифицирането се извърши…„Накрая заявявам, че отговорността за подготвянето и изпращането на писмото до Атина и Брюксел, е моя. Подписалите се в него просто го одобриха, след като вече го бях подготвила. Камарата пое обработката и транспортните разходи по писмата до институциите и всички партии от гръцкия парламент, тъй като тя връзката ни с държавата по проблемите на местната икономика. Всичко в писмото се основава на документи и законодателство, национално и европейско”, завършва писмото си Хрисула Грегори в ксантийския вестник „Махтис” от 17 юли 2013.

(Бр. 14/2013 на „Златоградски вестник”)