Протойерей Евстати Янков

 Протойерей Евстати Янков

Човекът, който оставяше пари пред вратите на бедните…

В църквата „ Св. Атанасий Велики" в Чепеларе се извърши панихида – поклонение в памет на протойерей Евстати Янков. В двора на храма се събраха много хора, за да се поклонят на гроба на чепеларския „светец". У всички тях е жива вярата, че докосвайки се до пръстта, която покрива тленните останки на отеца, молитвите им за прошка на греховете и привличане на Божията милост, ще бъдат чути. Отец Станимир се обърна към събралите се: „В светлината на празниците на Христовото Възкресение се събираме, за да отбележим паметта и кончината на един духовен пастор, който просиява с дълъг и ползотворен живот в Родопите. Паметта не е забравена 66 години след неговата смърт на свещеномъченик. Въпрос на време е, за наша утеха, да се започне процедура за канонизация на отец Евстати. Но преди това, като израз на нашата любов към него, със съдействието на инициативния комитет, Община Чепеларе и Пловдивската Света Митрополия ще изградим бюст-паметник, който да освидетелства, материализира и одухотворява нашата признателност към този велик духовен пастир в градинката на църквата „ Св. Атанасий Велики". Чудотворец сме имали в Чепеларе и още вярваме, че закриля хората в града ни! Роден е на 20 август 1886 г. в много бедно семейство в Чепеларе. Били 4 деца. Като завършил трети клас, 12-годишният Евстати трябвало да започне работа. Един чорбаджия от Асеновград го приел за помощник в бакалията му. Когато го пускали да се прибере вкъщи, за да спести средства, извървявал пеша 55-те километра до родното Чепеларе.

През 1912 г. се записал в свещеническото училище в Бачковския манастир, открито две години по-рано.

През 1914 г. Евстатий се завърнал в Чепеларе като клиросен певец в храма „Св. Георги". Скоро се оженил за благочестивата Тодора Найденова, родил им се синът Симеон. Ръкоположен бил за дякон, а на следващата година – за свещеник. С жена му организирали първия църковен хор, на който презвитерата била диригент. За жалост, след 18 г. брак Тодора умира от сърце, споминала се и майка му, и така отец Евстати останал сам да гледа сина си. След като го изпратил да учи в Семинарията, се отдал всецяло на служение на Бога и хората. В храм „Св. Атанасий Велики" (1835 г.) в гр. Чепеларе прот. Евстати Янков служи от 1915 до 1952 г., цели 37 години! Бил пример за подражание, красив външно и вътрешно, с ангелски нрав, горял в светата Литургия. Придобил Христовата любов, той проявявал на дело голямото си милосърдие. Ето само някои примери:

  • За Рождество Христово и за Великден всички вдовици в енорията, а и в града, намирали под вратите си определена сума пари за посрещане на светлия празник;

  • През зимата някой оставял на бедните чепеларци дърва за огрев (всички се досещали кой е тайният им благодетел);

  • Снаха му Катя Евстатиева си спомня, че никога не е донасял хляб от църквата, раздавал го по пътя на бедните, които го причаквали;

  • „Как вие ще празнувате на пълни маси Великден и Рождество Христово, а вашите събратя ще гладуват?", подтиквал и другите към милосърдие отец Евстати. Ден преди Рождество Христово например той успявал да събере такова количества храна, че наемал специални хора да я разнасят;

  • Като разбрал, че майка и двете й деца са болни от туберкулоза, организирал чепеларци да съберат пари и да купят крава за бедното семейство, като той самият дал по-голямата част от сумата.

  • Дете откраднало два хляба от църквата и се уплашило, когато се сблъскало със свещеника на излизане, а той му казал ласкаво: „Върви, мило, върви, и аз знам какво е глад";

  • Благородството му било безгранично. Простил дори на крадците, които нахлули посред нощ в къщата му и насила взели събраните пари за камбанарията. Един от злосторниците след време го поканил да освети дома му, издигнат с крадените средства. Отец Евстати отишъл и направил водосвета. На недоумението на една християнка отвърнал: „Сега парите вече не са крадени, а осветени";

  • Докато бил жив, помагал на всички; благодарение на издръжката му вдовица отгледала 4-те си деца;

  • Когато давал пари, не ги броял, отварял кесията и помагал; кога му връщали парите, кога не.

Имало едно момиченце, което припадало от епилепсия. Завели го при отец Евстати. Той му прочел молитва и оттогава припадъците не се повторили. Това момиченце станало майка на две деца.

Над всички благодеяния било умението му да успокоява душата на човека. При разговор изтъквал положителната страни на всекиго. Бил духовен баща на цялото селище. По време на мобилизацията събрал всички, които щели да заминават за фронта и направил молебен. Нито един от войниците от Чепеларе не загинал, всички се върнали живи! Хората вярвали, че молитвата на техния свят отец ги е спасила. Възрастна жена от Чепеларе си спомня, че дълго нямало вест от мъжа й, който бил изпратен в Охрид. Свекърва й отишла при отец Евстати да се помолят. „Не се тревожи, по молитвата разбрах, че синът ти е жив" , казал свещеникът. И наистина, след няколко дни войникът се обадил. След сложна операция, към края на Страстната седмица протойерей Евстати успял да се попривдигне и да проповядва от болничното си легло: „Днес нашият Спасител е започнал Своя кръстен подвиг". В последния му час – отец Евстати Янков умира точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово (20 април 1952 г.) – болничната стая се изпълнила с невероятно силна светлина, която постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си, видели, че свещеникът вече е предал чистата си душа на Бога. Вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло. Там лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял.

Цяло море хора излезли на 2 километра от Чепеларе да посрещнат линейката с тялото на любимия пастир. Пареща мъка притискала всички, всичко наоколо сякаш опустяло! Когато колата се задала, мнозина паднали на колене. Било късно, горели свещи. Шествието с носилото минало през центъра и се отправило към храма. Носачите често се сменяли, тъй като всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите, както наричали отец Евстати. Бдението било като пасхална служба. Прощаването с духовния водач на Чепеларе на другия ден продължило с часове. И в днешни дни вярващи, рано сутрин, посещават гроба му и изплакват мъката си и молят отец Евстати за ходатайство пред Божията милост. Той и сега продължава да бъде духовен водач за чепеларци. Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му во веки веков. Амин!".

Вирни се горе