Името ми е Мериха Чолак, на 20 години съм, разказа младата поетеса от с. Барутин първо за “Вестник на Община Доспат”. Аз съм родена в гр.Смолян, но съм от с. Барутин, община Доспат и израснах в с.Барутин, където завърших началното и основното си образование в ОУ " Никола Йо. Вапцаров".

След това продължих образованието си в НПГГС “Хр. Ботев” гр.Велинград, където завърших средното си образование. През годините ми на обучение във Велинград израснах душевно много и научих много, но не само по учебните предмети, а и много неща за живота, защото имах добри учители, който ме учеха, напътстваха и помагаха. Също така благодарение на тяхното отношение към учениците и тяхната всеотдайност към професията, се зароди у мен мечта да бъда като тях – Учител.

В момента следвам Педагогика в ПУ “Паисий Хилендарски” гр. Пловдив. Във Велинград написах голяма част от стиховете, който месец преди края на 2017 г. издадох под формата на стихосбирка. Заглавието на която е “Дневник на душата” с подзаглавие /Ще ме обичаш ли отново?/. Това беше възможността да сбъдна една по-голяма мечта. Да бъда писател, отдавайки късче от душата си на всеки,който отвори ''Дневника на душата".

Първото ми стихотворение е “Нима”, което написах когато бях в 5-ти клас. От тогава пиша стихове главно на тема любов, мъка, страдание, щастие, радост и надежда.

9 години наред след стихотворението “Нима”' записах много силни чувства и преживявания в една стара тетрадка с пожълтели листи. Сега вече тайният ми дневник на душата се превърна в книга , в която много хора биха намерили част от себе си и чувствата си.

Имам 78 написани стихове и няколко започнати, но недовършени, каза Мериха за “Вестник на Община Доспат”.

Не знам как пиша, не знам откъде идват тези думи и как се подреждат, но просто се случва. Пиша, защото това е начина да изразя чувствата си. Тези стихове не са обикновени. Всеки написан ред е една малка частица от сърцето и душата ми. Това не са думи на разума, а на сърцето! И всеки един от ред, всяка една дума ми е скъпа и всеки човек, който прочете дори и дума ще погледне в душата на едно чувствително, наранявано, но и борбено момиче.

Това което ме вдъхновява са простите човешки чувства – любовта, обичта, мъката, страданието, болката. Усещането за свобода и израстването духовно.

Да издам книга ми бе мечта още от малка. Притеснявах се да я издам, защото едно е близките ти да ти казват, че имаш някакъв талант и да харесват написаното, друго е обществото да изрази мнение. Все още се притеснявам, но по-добре постигната цел, отколкото несбъдната мечта с милион въпроси от сорта “Ами ако бях?”, “Защо не го направих?” и т.н.

Идеята ми е хората да я купуват, да я четат и да откриват част от себе си , от преживелите чувства между редовете. Да си казват :"Да , точно така се чувствам /чувствах!" Издателството на книгата ми е "Фабрика за книги ", нейн редаактор е Ива Спиридонова . Книгата не е пусната по книжарниците все още, осигуряването й става чрез мене.