Кметът с личен жест към маданските писатели

Кметът с личен жест към маданските писатели

Вчера в своя кабинет кметът на общината Фахри Молайсенов посрещна ръководството на Конфедерацията на българските писатели – клон Мадан. Поводът за срещата бе личната инициатива и желание на градоначалника да подпомогне с финансови средства Конфедерацията в издаването на алманаха „Тук сме”. „Приемете моите сърдечни поздравления за книгата. Това, което правите е наистина безценно и то трябва да продължи. Затова ви пожелавам да бъдете здрави и все така с душа и любов да продължавате да творите”, с тези думи градоначалникът се обърна към своите гости. На свой ред Председателят на организацията в Мадан – Милена Белова в знак на благодарност подари на кмета няколко броя от книгата и поднесе благодарствено писмо от името на всички писатели от Конфедерацията. Тя благодари и лично и сподели, че сумата ще бъде напълно достатъчна, за да се отпечата за втори път алманаха , а и ще помогнат на някой свой колега по перо да издаде на хартия своя пореден труд. „Трудни са времената, но изкуството и словото трябва да бъдат живи, за да пребъдем. Ние няма да спрем да търсим помощ, въпреки вратите, които ни се затваряха. Благодарим още веднъж от сърце за жеста и протегната ръка”, сподели Секретарят на Конфедерацията и докторант по педагогика – Христо Каменов. Припомня ме ви, че в книжното издание „Тук сме”, което е първото по рода си, са поместени прочувствени произведения за Мадан, за приятелството, за детството, за любовта и още, и още , вдъхновени и написани от осем местни творци.

Нека примерът на кмета Молайсенов се множи. /б.а./

В навечерието на Международния ден на детето – 1 юни, публикуваме стихотворението на Димитър Неделчев, поместено в страниците на алманаха. За всички малки и пораснали деца.

Детство

Бързо детството лети,

с песни, смях и със игри.

С хвърчило, с топка, с велосипед,

тъй минават дни наред.

Често случва се така-

направили някоя беля.

Тогава чакаме със страх

да има даже и пердах.

Но в един прекрасен ден,

се почувствах много натъжен,

че детството в този час

отлита надалеч от нас.

Ето, големи сме сега

и си спомняме с тъга,

за детството с безброй игри,

за туй приятелю викни:

-О време спри! За миг върни

безгрижните ни детски дни,

когато с песни и игри

летяхме в приказни мечти.

Вирни се горе