На 18 юни 2016 г. Смолян празнува 56 г. от обединението на трите съставни селища: Устово, Райково и Смолян в единен град през 1960 г. Идеята за създаването на бъдещ среднородопски град възниква още през 20-те години на ХХ век. Тя е отразена на страниците на сп. “Родопа” под редакцията на Христо Караманджуков. След Ньойския договор от 1919 г. и загубата на Западна Тракия, проф. Иширков пише в своя книга, че е необходимо създаването на две селища по долината на р. Арда като се аргументира, че без сигурна стъпка в Родопите е трудно придвижването от Пловдив до Бяло море. Още тогава никой не си прави илюзията, че образуването на град без реални стопански условия е лесно осъществимо. Но не само стопанските условия са мерило. Идеята е “от селищата Смолян, Райково и Устово – по на 3 км. разстояние – да се образува 10-хиляден град … след което ще се доуредят подробностите.” В бр. 2 от 1 февр. 1935 г. на сп. “Родопа” Христо Караманджуков съобщава: “Едно чудо е станало в Смолянско” или по-точно в Райково.
“По инициатива на командира на Смолянския гарнизон подп. Руменов била свикана конференция на кметовете на гр. Смолян, Райково и Устово за обмисляне въпроса по устрояване на редовно отобусно съобщение между Смолян – Райково – Устово.” Конференцията единодушно приема това решение, като за целта веднага се изготвят поемни условия и се пуска обявление за търсене наемодател – концесионер. “Тази инициатива е първа по рода си.” Смолянци, райковци и устовци за пръв път се събират да обмислят въпрос, от обща полза за трите селища и края.
Това е и началото на осъществяването на идеята за среднородопски град. Конференцията показва, че тази идея съвсем не е “някакво въздушно настроение”, а близкостоящ факт.
Две години по-късно, на 1.Х. 1937 г. в бр. 8 на сп. “Родопа” Хр. Караманджуков продължава започнатата тема за “Бъдещ среднородопски град”. Дописник от Райково пише: “От дълги години тези селища се самоизяждат в борбата, кое от тях да привлече някое учреждение повече, за да си придаде физиономия на център в широк смисъл на думата. Това, което всяко селище поотделно и с цената на много жертви е придобило, се пази ревниво от посегателството на останалите… Обективният наблюдател, преценявайки всичко това, не може да не кристализира идеята за един среднородопски град, разстлан в красивата долина на Черна, който гордо би облякъл едно от най-хубавите имена: Каменград, Красногор и др. чрез който град по-интензивно би дишала цяла Родопа. Признаци за надрастване и освобождаване от дребния човешки егоизъм и междуселски ежби се появяват.” Благодарение съдействието на командира на Смолянския гарнизон подп. Кусев, окол. управител г. Василев, кметовете на трите селища – д-р Бешулков, Кисимов и д-р Георгиев, а също така и на местното автомобилно д-во “Задруга” – идеята става факт. С военна музика става освещаването на омнибусното съобщение Смолян – Райково – Устово.
“Първата омнибусна кола … тръгва от Смолян предшествана от камионетката с военна музика и следвана от друга голяма кола с любопитни…” “… Това съобщение е едно начало на нова ера за трите селища и целия край – първият случай, когато те действат заедно…”
По същото това време, друг един също така прозорлив родопчанин, забележителният изследовател на Родопа, общественик и радетел за нейното преуспяване Стою Шишков, в своята книга “Из долината на Арда”, пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936 г. с прозрение надникна в бъдещето: “Четирите села (Устово, Долно Райково, Горно Райково и Смолян) при едно сравнително цветущо благосъстояние, каквото се не само желае, но и налага да се създаде рано или късно, ще се бързо съединят и ще образуват, може би, единственият в цялата Родопска област най-голям град с дивна природа и здравословност, с високи културни и чисти народни ценности, прояви и възход”.
Мечтата на Стою Шишков и неговите съвременници се превръща в реалност с обнародването на Указ 227/ 18.06. 1960 г. на Президиума на Народното събрание, който постановява: “Сливат се градовете Смолян и Устово и село Райково от Смолянски окръг в един град с наименование Смолян.”
С Указ № 241/ 25 юни 1960 г. на Президиума на Народното събрание е назначен и временен изпълнителен комитет на Смолянския градски народен съвет, а за първи кмет на новосъздадения обединен град Смолян е назначен Никола Василев с подгласници Асен Белев – зам. председател и Георги Кътев – секретар. След създаването на обединения град, той действително започва бързо да се развива в социално-икономическо и архитектурно-градоустройствено решение, като след 1960 г. се изграждат значителна част от най-значимите институции и учреждения, които функционират и днес на територията на Смолянска област. Едновременно с това, както образно отбелязват авторите на летописната книга “Смолян”: “Всяка част на селищнокварталната броеница има свой минал пулс, своя динамика, своя историческа пъстрота. Но те – Смолян, Райково и Устово, обединени в един град – са всъщност трите яки ствола на среднородопската летопис. А тя е пъстра, сложна и многолика!”
Повратен момент в историята на града става 1973 г., когато фактически е поставено началото на крупно строителство, плод на което е новият облик на града. На 1 февруари 1973 г. на тържествен митинг е направена първата копка на Новия център на Смолян. Председателката на ИК на ГНС Дора Василева прочита паметен текст на населението от гр. Смолян, който е поставен в капсула и е зазидан пред амфитеатъра. Той гласи: “Под тези легендарни защитни стени, върхове и борове, в живописната котловина в поречието на р. Черна в местността “Поляне” започва строителството на новия модерен и естествен център на гр. Смолян. Бъдните поколения ще съдят за майсторството, за извоюваната хармония в родопската престолнина.” 10 години по-късно през септември 1983 г. Тодор Живков тържествено открива Новия център.