Църковният календар отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител – заченат с Божията намеса.Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

Много българи наричат празника Еньовден (най-силният ден в годината, денят на слънцето). Според народните вярвания на този ден “слънцето играе или трепти”, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. От този ден слънцето започва бавно “да умира” и годината да клони към зимата. А набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — да има за всички болести и за “болестта без име”.

Растенията, които се събират на този ден – най-силно се почита т.нар. еньовче, според народните вярвания то лекуват безплодие, прогонват се зли духове, от него се прави и силна отвара за магии – любов и омраза. В някои краища е разпространен обичая – еньовска китка или венец. Набраните билки рано сутрин се връзват с червен конец – най-често за всеки член на семейството има китка, наричат си по именно и се оставят да пренощуват на открито. Сутрин по състоянието на китката се гадае за здравето на този, комуто е наречена. Разпространен е обичая еньовски китки и венци да се окачват на различни места из дома и така да се прави заклинание за цялата къща и семейство, като в някой села пък след отделните семейни ритуали, тревите и цветята, набрани на празника биват събрани и увити в един, голям, общ еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Венецът се пази и се използва за лекуване.