Сред хилядите български опълченци са и родопските герои

Сред хилядите български опълченци са и родопските герои

135 години Руско-турска освободителна война 1877- 1878 година

Българското опълчение, участвало в Руско-турската война 1877-1878 година, е най-ярката проява на българската национална революция, на стремежа за освобождение и непреклонния български дух. През есента на 1876 година при активната подкрепа на славянските благотворителни комитети в Русия руското командване предприема реални стъпки към формиране на Българското опълчение.Тази идея е подкрепена и от Българско централно благотворително дружество и Одеското българско настоятелство.При обявяване на войната на 12 април 1877 година със заповед на руското командване се сформират три дружини от български доброволци.Те образуват гвардейската част към военния щаб под наименованието “Почетен пеши конвой на главнокомандващия”. За негов командир е назначен генерал Столетов. На 29 април с нова заповед на руското командване се реорганизира и преименува като Българско опълчение. Образуват се шест дружини, дислоцирани в три бригади. На 6 май 1877 година на опълченците е връчено Самарското знаме, наградено с най-високия знак за доблест и героизъм-орден „За храброст”, І степен.

Сред хилядите български опълченци са и родопските герои:

Киряк Иван Кехайов, Вълчо Гайдаров, Стою Бобутанов, Иван Георгиев – Комитата, Никола Данков, Митрьо Бечев Мирчев, Илия Топчев, Иван Тодоров и др. На тях са посветени редица изследвания и научни статии. Техни автори са историци и краеведи, като Андрей Печилков, Мария Манолова, отец Константин Канев, Георги Петканов, Петър Дочев, Георги Казалиев, Петър Чолов и др.

Сред тях достойно място заема Киряк Иван Кехайов. Роден в село Соколовци през септември 1848 година, в семейството на големия скотовъдец Иван Кехайов. Учи абаджийство и терзийство в съседното село Момчиловци.През 1868 година заедно с Вълчо Тодоров се отправя за Румъния, за да се включат в четата на Хаджи Димитър. Двамата родопчани пристигат със закъснение, но решават временно да се установят на румънска територия. През пролетта на 1876 година, когато се подготвя всенародно въстание и отново започват да се подготвят чети, Киряк Кехайов заедно с Христо Георгиев и Георги Петров от Гоце Делчев се отправят към румънската столица, но в Бабадаг са заловени и осъдени. През юли 1876 година с помощта на Вълчо Тодоров и още двама българи от Тулчанско , Киряк Кехайов избягва от затвора. Първоначално се установяват в Измаил, а по-късно в Болград, където се включват в дружината на Тодор Болдуров. Киряк Кехайов участва в Сръбско-турската война от 1876 година в четата на капитан Райчо Николов. След края на войната се връща отново в Румъния. Младият родопчанин е един от първите доброволци в редовете на Българското опълчение. Постъпва на 4 май 1877 година в ІІІ рота на ІІІ дружина. Определен е за един от пазителите на Самарското знаме. Като опълченец Киряк Кехайов участва във всички походи и битки на дружината – превземането на Търново, зимния преход на Стара планина, сраженията при Мъглиж, Казанлък, Стара Загора и Шейново. В ожесточените боеве на 17 – 19 юли е ранен и изпратен на лечение в Харков. След възстановяването е командирован като преводач и водач първоначално в 18 Донски казашки полк, а след това в 17 Донска казашка батарея. Освободен е от служба в Българското опълчение на 2 юни 1878 година. След това постъпва на служба в Българска земска войска. Уволнен е като ефрейтор на 1 септември 1878 година. След освобождението се установява в Асеновград и служи като старши офицер в жандармерията в Пловдивска околия. Известно време е общински офицерски пристав.Умира на 21 август 1898 година.

Друг известен родопски опълченец е Стою Кузманов Бобутанов, потомък е на известния Бобутански род. Роден през 1835 година в Райково в семейството на преселили се от село Дебър, Първомайско, родолюбиви българи. Първоначално учи в местното килийно училище. От дванадесет годишна възраст изучава абаджийски занаят при по-големите си братя. Той е активен участник в църковно-просветните и революционните борби в родопския край. Стою Бобутанов е един от инициаторите за откриване на читалище в Райково и дарява за родолюбивото дело 41 гроша. През 1869 година като водач на българската партия за първи път налага преподаването да става едновременно и на български, и на гръцки език. През 1875 година изоставя търговията и богатството и се посвещава изцяло на борбата за освобождение. Две години пребивава в средата на хъшовете-емигранти в Румъния. На 23 май 1877 година постъпва в Българското опълчение като е зачислен в ІІІ дружина. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка-Шейново. По време на войната е раняван. За проявен героизъм е произведен в чин ефрейтор. Уволнява се на 20 май 1878 година поради болест. Данни за участието му в Руско-турската освободителна война намираме в едно негово “Прошение” до Народното събрание и уволнителния му билет №450, подписан от майор Чиляев, главнокомандващ ІІІ опълченска дружина. Включва се в отряда на капитан Петко Киряков при потушаване на Сенклеровия бунт в Родопите. След войната Бобутанов се заселва в Карлово. Умира на 2 март 1922 година.

В редиците на Българското опълчение от Смолянския край е и Вълчо Тодоров Гайдаров. Роден в с. Момчиловци през 1846 година. Учи абаджийски занаят в Гюмюрджина (дн. в Гърция). Говори свободно гръцки и турски език и като майстор абаджия обикаля различни градове. Впоследствие се озовава в Румъния заедно с Киряк Иван Кехайов. Работи в Браила,Тулчанско и Измаил и поддържа връзка с българските емигрантски революционни среди. По спомени на дъщеря му Василка в този период се запознава със Стефан Стамболов. Участва в Сръбско-турската война от 1876 година в четата на капитан Райчо Николов. Когато започва сформирането на Българското опълчение, той е един от първите доброволци. Постъпва на 4 май 1877 година в ІІІ дружина, ІV рота, а на 12 юни е преведен във ІІ рота на дружината. Взема участие в боевете при Шипка, Стара Загора и Шейново. Участва в освобождението на Дупница, където остава след края на войната, разбирайки, че родното му село остава в пределите на Османската империя. В Дупница се оженва за Мария Митева Барутева и приема фамилното й име. Отказва се от предлаганата му от Стефан Стамболов пенсия. Умира на 1 февруари 1920 година.

Друг участник във войната е опълченецът Иван Георгиев-Комитата. Според данните от пенсионното му дело, съхранявано в Български исторически архив при НБ „Кирил и Методий”, е роден през 1837 година в Райково. Занимава се с абаджийство. Когато се обявява Руско-турската война, той се намира в Русия. Включва се веднага в сформиращото се Българско опълчение. Съгласно свидетелството му за участие във войната, е зачислен в Българското опълчение на 1 май 1877 година в Първа опълченска дружина като разузнавач към предния войскови отряд на генерал Гурко. Участва в освобождението на Търново, Казанлък и Стара Загора. От издаденото свидетелство с дата 3 юни 1878 година става ясно, че Иван Георгиев участва в тежките битки на Шипка. Той се сражава геройски в решителните боеве на 9 – 11 август в “състава на войските под командването на генерал Скобелев”. В уволнителния билет четем следното: „Издава се настоящето от Първа дружина при Българското опълчение на разузнавача редник Иван Георгиев, жител на Филипополски окръг, с. Райково, в удостоверение на това, че той е уволнен от служба по домашни причини". След Освобождението остава да живее в Източна Румелия. От 1880 година до 15 януари 1886 година е на служба в Източнорумелийската жандармерия. От свидетелство № 187 на Българската окръжна жандармерийска рота става ясно, че Иван Георгиев от 6 септември 1885 година до 15 януари 1886 година, служейки в тази част, е " взел участие в отряд за запазване на границата", за което е награден с бронзов медал. От 1886 до 1899 година работи като пеши и конен стражар към Айтоското околийско управление. През 1891 година се установява в село Искра, Карнобатска околия, защото в него по силата на излезлия тогава закон за подобряване на положението на поборниците опълченци са му предоставени четири ниви от 52 декара държавна земя. През 1898 година той се отказва от тази земя. През 1899 година. Иван Георгиев се заселва със съпругата си Рада в Айтос, където с помощта на заем построява собствена къща и подава заявление за пенсиониране, в което уведомява, че е без никакви средства за препитание. Работи като шивач и надничар. Иван Георгиев умира на 30 декември 1922 година.

В “Списък на хората постъпили през м. май в Българското опълчение”, съхраняван във Военно исторически архив – Велико Търново, името на Никола Данков от Райково, фигурира заедно с това на Стою Бобутанов. За постъпване в Българското опълчение Данков пристига от Крайова, Румъния. На 24 май 1877 година със заповед № 34 на руското командване е зачислен в ІV дружина. През август същата година изчезва безследно при отбраната на Шипка като опълченец от ІІІ рота. От документи, съхранявани в архивните фондове, се доказва и участието на други родопчани – Димитър /Митрьо/ Бечев Мирчев от Райково, Иван Георгиев Топчев и Иван Тодоров от с. Павелско и др. Животът и делото на всеки един от тези поборници е пример за храброст, себеотрицание и велика саможертва за свободата.

Златка Петрова главен уредник в Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян

Вирни се горе