По повод на 30-годишния юбилей на Среднородопско родово-краеведческо дружество „Бащино огнище“ – Смолян се представи новата книга „Спомени“ с автор Стою Вълчанов Пищалов, родом от с. Борино, Смолянска област. Книгата е резултат от многото страници спомени, които Стою Пищалов решава да дари като личен архив на музейната сбирка в град Девин. От натрупания материал възниква идеята за оформянето му в книга. Стойността на изданието е в това, че чрез тези споделени спомени и лични преживявания Стою Пищалов допълва регионалната политическа и социално-икономическа история на боринския и девинския край в началото на ХХ век, която е част от общата история на Родопите. Затова смолянското дружество „Бащино огнище“ реши да я представим и пред смолянската общественост.На уводната страница авторът е написал „Своите спомени посвещавам на моя род Пищалови, дали много достойни хора на нашето общество“, който е с далечни корени от село Даровас, Драмско (дн. Гърция).Стою Пищалов е роден на 27 ноември 1927 г. Завършва гимназиалното си образование в Пещера. След това постъпва в НШЗО(Школата за запасни офицери) „Христо Ботев“ специалност „Пехота-ударник“ и завършва със звание „старшина школник“ през 1948 г. Служи като граничен офицер до 1952 г. Продължава образованието си в Пловдивския полувисш учителски институт, а след това завършва и висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност физика. Учителства в продължение на 23 години. Носител е на престижния орден „Кирил и Методий“-ІІІ степен. А през 2014 г. Община Девин удостоява Стою Пищалов с почетен плакет за дългогодишна високопрофесионална дейност в системата на българското образование. Книгата „Спомени“съдържа 229 страници и тематично съдържа 45 заглавия , 114 снимки и над 10 документа. Хронологично заглавията обхващат следните основни периоди от неговия житейски и професионален опит: история на рода Пищалови, образование и младежки години, офицер в гранични войски, учител в Борино, Змеица и Девин, заслужил деятел на БТС, пчеларството в родопския край, участие в политическия живот след 10-и ноември 1989 г. и др. Първата тема, с която започва изданието е посветена на създаването на рода и неговия родоначалник. Тук авторът е обогатил родовата история с данни на базата на информация от стари родственици и стига назад във времето. Началото на рода Пищалови идва от село Даровас, Драмско на западния бряга на р. Места. ( сега е в територията на дн. Гърция). Според авторът произхода на фамилията Пищалови идва от Пищала-ола, което значи пищалово чедо.През 17 век, когато се извършва насилствено налагане на исляма в тези райони тримата братя Стою, Никола и Стоян Пищалови бягат от селото навътре в Родопите за да спасят вярата си. Никола бил свещеник. Първоначално стигат в подножието на Перелик. След това продължават в посока към селищата Стикъл и Гела. Тук заедно с друго криещо се семейство Караджови построяват колиби в близост до Широка лъка. На базата на записани биографични бележки на поп Сава Мирчев от Солища и спомените на дядо му Мирчо и чичото Тодор е съставено родословно дърво на Пищаловия род.Родът се запазва от наследниците на първия брат Стою. Дълги години след преселването от Даровас Стою е поддържал връзка с останалите там, но вече с друга вяра наследници на рода. Самият Стою Пищалов споделя, че е посещавал три пъти тези места като турист и има публикувана снимка в книгата “Пред големия чинар в с. Даровас“. Прадядото на Стою Пищалов се оженва за Тома Балабанова от Гела. А дядото Стою, занимаващ се със скотовъдство умира през 1907 г. Родът Пищалови са горди и свободолюбиви хора.Синовете на дядо Стою-Никола, Велю и бащата на Стою Пищалов-Вълчан, са участници във войните за национално освобождение и обединение –двете балкански войни 1912-13 г.и Първата световна война 1914-1918 г. Бащата на Стою-Вълчан участва във войните от 1912 г. до 1918 г.Той служи в 9-ти Пловдивски полк, който влиза в Девин само няколко часа след 21-и пех. Средногорски полк. За проявена храброст е награден с два медала, които са голяма гордост за него. През 1915 г. бащата на Стою Пищалов се оженва за Вана Шаркова. От брака се раждат 5 деца: Велика, Шина, Стефана, Ангелина и Стою.За да издържа семейството си Вълчан открива магазин за хранителни стоки в с. Солища. През1927 г. семейството се премества в Борино, където се ражда Стою. „Гордея се с родното си село Борино. Нашата къща я построихме през 1937 г. и беше първата частна къща с керемиден покрив“. Възхитен съм от моите съселяни боринци, които винаги са се отнасяли към мен топло и с разбирателство. –пише с признателност Пищалов.Следващите теми обхващат ученическите и младежки години на Стою Пищалов.Те са озаглавени:“Моите преживявания и спомени като ученик в гиманазията“, „Ученическите бригади“ и „Отбиване на редовната военна служба“.От 1948 до 1952 г. Пищалов е граничен офицер. Това са много трудни и тежки години, за които той пише ,че „среща смъртта очи в очи“ няколко пъти. Темата е озаглавил -„Живот по границата“.Той е командир на поделението, което има отговорната задача за охраната на големия участък на границата от Златоград до р. Места.През тези години среща съпругата си и трябва да направи своя избор-армията или семейството. Пищалов избира семейството.Другите теми са посветени на професионалната му реализация, в сферата на образованието.Най-достойната професия, с която доказва себе си. Учител в Борино, Змеица и Девин -в продължение на почти четвърт век. Първоначално в гимназията от 1954 до 1977, а след това е директор на техникума от 1977 до 1981г. в Девин. Заглавията са: „Откриване и обществена изява на техникума“, Реализация на завършващите техникума, Гордостта на техникума, в които той дава точна характеристика на учебното дело в боринския и девинския край през тези години.През 1981 г. е назначен за директор на Завода за контактни елемент и на този пост е до 1983 г.В края на кариерата си от 1983 г. до 1987 г. отново учителства в Борино, където се пенсионира. Стою Пищалов е личност с разностранни интереси и е много активен организатор и общественик. През 1954 г. е избран за председател на Туристическо дружество „Орфей“ и е на този пост до 1982 г. Към него функционира Школа по туристическо ориентиране и Пещерен клуб, който се учи от известния Димитър Райчев и Пещерния клуб в Чепеларе. За активна дейност е удостоен със званието“Заслужил деятел на БТС“. За този период разказва в няколко глави: Дружеството на БТС в Девин, Ловно дружество „Сокол“ и Моите ловни приятели.Много ценна е документалната информация, която дава Стою Пищалов за социално-икономическото развитие на края в така нар. „социалистически период“, а именно – новата транспортна инфраструктура,строителството на язовир „Васил Коларов“(днес „Беглик“), водоснабдяването на Девин, „Навлизане на новите модерни превозни средства и др. Стою Пищалов засяга и много важни политически теми, свързани с изселването на по-богатите семейства, смятани за „опасни за народната власт“ през 1949 г. в северна България, руските емигранти в Девин,спомени за кмета на Девин-Игор Юруков и др.Стою Пищалов участва активно в политическия живот след 10 ноември 1989 г. През 1995 г. е издигната кандидатурата му за кмет от листата на БЗНС“Никола Петков“. Избран е за общински съветник. Но пчеларството е най-любимото занимание на Пищалов, с което се занимава от дете-4 годишен.Затова е отделил доста глави в книгата.Те са: Пчеларството в родопския край, Пчеларството в Борино, Катраница и Девинска околия, Връзките ми с пчелари от Финландия. В Епилога на книгата отговаря на интересния въпрос-Какъв съвет да дам на младите? „Готовият продукт, за който не е полаган личен труд, във всички случаи е за предпочитане.Ако обичате само меда, но не можете да търпите жилото, изобщо не се захващайте с пчеларство. Но то е живот, здраве и дълголетие.“Потвърждение за това е самият Стою Пищалов.Представители от рода Пищалови има в различни селища в Родопите и България- Солища, Гела, Смолян, Девин, Чепеларе,Кръстевич, София, Благоевград, Стамболийски. Сред тях има професори в Минногеолжкия университет и Югозападен университет в Благоевград, висши военни началници, артисти и успели днес бизнесмени.

Златка Петрова-член на УС на Среднородопско родово-краеведческо дружество „Бащино огнище“-Смолян