Превенцията е едно от приоритетните направления в работата на Водноспасителната служба. Тя е насочена към намаляване на жертвите вследствие на удавяне и се осъществява чрез реализиране на обучителни програми и проекти, издаване на печатни материали, провеждане на водни празници и демонстрации.

След настъпилите социално-икономически промени в страната, нивото на плувната култура на българина силно се занижи, което е предпоставка за увеличаване на водните инциденти. Това се дължи най-вече на закриването на училищните басейни и тези за обществено ползване, където основно са се провеждали задължителните часове по плуване. Отчитайки тези фактори, ВСС към БЧК насочва своята работа към разработването и реализирането на нови образователно профилактични програми. Разшири се и обхвата на обученията по водна безопасност.

Слабата плувна култура на гражданите, която се дължи на липсата на държавна политика за обучението на подрастващите, недостигът на финансов ресурс за разкриване на охраняеми къпални места от общините, както и непознаването и подценяването на опасностите при къпане и плуване, е основната причина за инцидентите с фатален край. Средно за периода между 2009 и 2012 година водните инцидентни във вътрешните водоеми са 70,75%, а 29,25% от удавянията са на море. Тези проценти илюстрират факта, че големият брой инциденти са във вътрешността на страната, в неохраняеми водоеми.

Броят на спасените е 13 050, а на удавените е 469, за периода 2009-2012 г., което ясно показва ефекта от работата на Водноспасителната служба . По статистика на ВСС, броят на удавените през 2012 г. е 163 души. Десет от тях са в следствие на наводнението в с. Бисер. Прието е като показател за водния травматизъм на дадена страна да се счита съотношението – брой на удавяния към 100 000 души население, който е и в пряка връзка с броя и вида на водоемите и плувната култура на гражданите., а средно за България той е 2,1. За сравнение може да се посочи този показател в други държави: Австралия – 1,27; Чехия – 2,4; Нова Зеландия – 3,3; САЩ – 1,3; Германия–1,51.

Средно за периода удавянията на деца до 17 г. е 13,7% от общия брой. Основните причини за водните инциденти с тях са непознаване правилата за водна безопасност , слабия родителски контрол и неумението им да плуват. Съпоставката с данните от предходния период (2005-2008 г. – 22,4%) показва сериозно намаляване броя на удавените деца, което е показател за ефективността на осъществяваната превантивна дейност сред подрастващите.

През последните години, на база задълбочени анализи на проблемите във водното спасяване, Водноспасителната служба към БЧК полага усилия да запази същността, традициите и качеството на водноспасителната дейност, осъществявана на водните площи. Според данни на МРРБ, в период 2009-2012 г., от общо 209 черноморски плажа в страната, средно годишно 79 са отдавани за стопанисване, като 11 от тях са обезопасявани от ВСС на БЧК. Останалите са неохраняеми. На територията на страната има и 1895 плувни басейни и водни паркове.

На основание на информацията, получавана от МРРБ за осъществения контрол на морските плажове става ясно, че като основен проблем се отчита недостига на водни спасители за осигуряване на водните площи, подлежащи на максимално обезопасяване.

За периода 2009-2012 г. са обучени 3099 водни спасители за плувни басейни и водни паркове, и 1050 за открити водни площи и море. В сравнение с периода 2005-2008 г., обучените за плувни басейни и водни паркове са със 787 спасители повече. Тази тенденция е обяснима предвид по-големия интерес на кандидатите към тази квалификационна степен. Все още желаещите да се обучават за квалификационното ниво „Открити водни площи и море“ са по-малко. Въпреки големия скок в броя на обучените през 2012 г. – 418 спасители, общият им брой е с 410 по малък спрямо предходния период. Причините за това са недостатъчно добро ниво на плувна подготовка на кандидатите за участие в курса; недостатъчна активност на специалистите по водно спасяване при набирането на курсисти и по атрактивните условия на работа и трудови възнаграждения на басейните.

Поради големия брой обучени спасители за басейни може да се твърди, че на този етап басейните и водните паркове в страната са осигурени с необходимия брой водноспасителни кадри.

В настоящия момент по водноспасителна дейност работят 27 специалисти в секретариатите на областните организации на БЧК и 5 в дирекция ВСС. Всички специалисти по водно спасяване в областните организации изпълняват , освен преките си задължения, и по още няколко дейности, което ги затруднява да се съсредоточат върху водноспасителната дейност. Работата на ВСС се подпомага и от 1206 доброволци, обединени в 32 дружества на водните спасители в цялата страна.

Едно от тези дружества, което е и сред водещите за страната ни, е Дружеството на водните спасители, към ОС на БЧК в град Смолян. Дружество на водните спасители е учредено и в град Девин. Към смолянското дружество е сформиран и екип от доброволци за работа при бедствия, аварии и катастрофи свързани с наводнения ДЕРБАК, в който участват спасители с разностранни квалификации и умения.

За периода 2009-2012 година в региона няма смъртни случаи от удавяне. Има 85 спасявания. Обучени са 32 спасители за „Плувни басейни и водни паркове” и 6 за „Открити водни площи и море”, както и 88 за „Млад спасител”. Заверени са 220 талона на водни спасители. Обучени по програма за превенция „Водноспасителен минимум” са 4285 ученици от различни училища. През последната година в областта от общо 44 басейна, са работили 38, от които 26 сезонно и 12 целогодишно.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ ПРИ ВОДНИ ИНЦИДЕНТИ

Успехът на спасителната акция, а в много случаи и животът на тези, които се опитват да помогнат, зависи от тяхната съобразителност, решителни действия и познаването на някой основни правила:

При спасяване решителни за оцеляването са първите минути след инцидента, когато давещият се е още на повърхността. Осигуряване на личната сигурност на спасяващия. Това е важно не само за него, но и за успеха на предприетите действия за спасяване. Да се избягва пряк контакт с давещия се, освен в случаите на подаване на ръка или крак от брега.

Когато давещият се е близо до брега, паднал от лодка, пристан, кей, в канал, басейн и др., помощта може да бъде оказана от брега. Спасяващият ляга на гърди, косо на брега. Подава едната си ръка към давещия се, като с другата се държи за стабилна опора. При невъзможност давещият се да бъде достигнат с ръка, могат да бъдат използвани подръчни средства, които да се подадат към него пръчка, кърпа, дреха и др. Ако на брега по време на инцидента се намират повече хора, се прави верига (живо въже) за избягване опасността от увличане на спасяващия в дълбокото място. Когато спасяващия е в лодка изтеглянето на пострадалия става през кърмата (задната част на лодката). Ако инцидентът е на по-голямо разстояние от брега и не може да бъде оказана помощ по описаните вече начини, може да се хвърли въже. На единия край на въжето е добре да се завърже спасителен кръг, топка, празна туба за гориво или друг плаващ предмет. Другия край на въжето се държи от спасяващия. По възможност спасителния предмет се хвърля зад пострадалия, за да може при изтеглянето на въжето към брега да попадне в обсега на ръцете на давещия се.

ОГНЯН ДАНЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВО НА ВОДНИТЕ СПАСИТЕЛИ гр. СМОЛЯН, ОС на БЧК гр. СМОЛЯН