С документална изложба „Из богатия архивен фонд на Христо Попконстантинов“, Държавният архив – Смолян отбеляза 55 г от създаването си. Избрахме да отбележим годишнината си с изложба на снимки и документи от един от най-богатите по обем фондове на Христо Попконстантинов. Неговата 160-годишнина съвпадна с нашата. Гордеем се с неговия фонд, който се съхранява при нас, защото той е с национална, не само с регионална значимост, посочи директорката на Архива Зоя Начева. Фондът съдържа близо 1000 архивни единици и папките, в които се съхранява са с дължина 5,5 линейни метра. Всичко това е създадено само за 41 години, в които е живял“, допълни Начева. Тя каза, че Христо Попконстантинов е един от трите колоса, трите върха в родопската историография заедно със Стою Шишков и Христо Караманджуков. Издадената от тях книжнина е едно истинско възраждане за Родопа планина. Начева разказа подробности и за професионалния празник на българските архивисти. “На 10 октомври 1951 година с Указ 515 на президиум на Народното събрание се създава фактически Централизираното архивно дело в България и още в тази година първите 10 архива са създадени. В последствие архиви възникват във всички окръжни градове като в Смолян едва през 1963г. Ние сме един от последните три окръжни архива, създадени в страната едва 12 години по-късно. Въпреки това много бързо се трупат опит и знания, за да се догонят и изпреварят останалите архиви по някои показатели. Сега заемаме своето място като една водеща институция вече в областта на дигитализацията на документалните извори”, посочи директорката на архива в Смолян. Тя благодари и на Регионалната библиотека „Николай Вранчев“, че се включиха в тази инициатива. Презентация за живота и делото на Христо Попконстантинов направи Дарина Славова, която е библиотекар –библиограф в РБ. Изложбата представи Бисерка Учикова-Дурев, старши експерт в Архива.

Христо Попконстантинов е роден през 1858 г. в село Петково. След това на 10 години учи при учителя Марко Савов в Устово. Още ненавършил 15 години започва да учителства в родното си село. По време на освобождението изучава морзовата азбука и постъпва в телеграфната служба на временното руско управление в Асеновград, след това в София. През 1890 г записва стенографски курс, който завършва с отличие и веднага е привлечен за стенограф в Народното събрание. На следващата година печели конкурс за бързопис и така още от 1890 г до края на живота си той е стенограф във всички заседания на Народното събрание, като става и ръководител на стенографското бюро там. Той е автор и на учебника по стенография и избира вида стенографско писмо, което да се приложи в България . Попконстантинов успява да създаде повече от 17 самостоятелни научни труда, над 25 научни изследвания , публикува в периодични издания. Той има над 30 проучвания в политическия, културния и обществения живот. Едни от най-значимите му произведения, ръкописите на които се съхраняват в Държавен архив – Смолян са „Спомен за страшната пролет в Ахъчелеби“, издадена през 1876 г, биографичната книга за Капитан Петко войвода – той е автор на първата биография на войводата, която пише още през 1895 г. Много широк е кръгът с известни личности, с които Попконстантинов е имал пряк контакт. Пряка кореспонденция той има с капитан Петко войвода, с Иван Вазов, с Константин Иречек, със Захари Стоянов, със Стою Шишков, с Иван Шишманов и много други личности. На тържеството в архива по бяха наградени с грамоти граждани, които са предоставили цени архивни материали. Грамоти получиха Незабравка Гиневска, Христо Палагачев, Васил Капушев и Атанас Беширов. Поздравителен адрес и цветя по повод празника на ДА-Смолян имаше от кмета Николай Мелемов и от други институции.