Проект „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен централен район за интеграция на граждани от трети страни” бе представен в Смолян. Презентацията се проведе във Варненския свободен университет.
Ръководителят на проекта Константин Писков обяви, че проектът разполага със сериозен научен и експертен потенциал в лицето на проф.Кръстьо Петков – научен ръководител на проекта и екперти – експремиерът Жан Виденов, Мариана Христова, Елица Христова и Веселин Фурлански.
Основната задача по проекта е проучването на актуалната имиграционна картина в Южен централен район /ЮЦР/и работата на различните институции с тази група граждани.
От 2007 г. насам темата за интеграцията на имигранти – граждани на трети страни в България придоби ново значение. Членството ни в ЕС доведе до промени на законодателството и нормативната ни уредба, които синхронизираме с нормите на Съюза, заяви в своята презентация Мариана Христова – ключов експерт в екипа на Европейския колеж по икономика и управление, изпълняващ проекта. Целта на екипа е да предостави на тези институции един минимален обем информация и актуални данни, които ще са им от полза във всекидневната дейност.
В област Смолян 126 граждани на трети страни са регистрирали фирми, това не ги обвързва със задължението да живеят в България, обясни Христова и съобщи колко и откъде са фирмите – Армения – 5, Израел – 6, Казахстан – 2, Македония – 1, Малави – 3, Руска федерация – 69, САЩ – 1, Сиера Леоне – 1, Турция – 36 и Украйна – 3. За отбелязване е също, че само 37 от регистрираните фирми на ГТС в ЦЮР са със смесено чуждестранно участие. Нито една от фирмите не е учредена с българско участие /факт, който заслужава специално внимание, доколкото практиката на европейски и североамерикански инвеститори в България не изключва съдружие с местни партньори/.
Разрешения за работа на чужденци – граждани на трети държави издава Агенцията по заетостта. За Смолян няма издадена нито една работна виза за 2011 и 2012 г. За сравнение в Пловдивска област са получили разрешение да работят 3 чужденци през 2011 г., а за първото тримесечие на 2012 г. – на 1. Това са само спортисти и един преподавател за 2011 г., уточни Христова.
По данни на МВР към октомври 2010 г. петте области, в които има най-голям брой граждани на трети страни с разрешено продължително пребиваване са София-град – 4 463 души, Варна – 2 012 души, Пловдив – 1 646 души, Бургас – 1 072 души, Благоевград – 782 души. По данни на НАП през 2008 година 21 019 граждани на трети страни са работили на трудов договор в България и 4 695 чужденци като самостоятелно заети лица.
Интересно е и разпределението на трудовите имигранти по професии и специалности. Докато през 2010 г. преобладават исканията за работа на лица с технически профил и квалифицирани работници /главно от Турция/, през 2011-2012 г. рязко нараства делът на пристигащи спортисти и консултанти; запазва се обаче превеса на инженерно-техническите специалности и физически работници, обяви проф.Кръстьо Петков. Заедно с това се разширява значително географията на изпращащите страни – те са вече не само от Близкия изток, Турция и Източна Европа, но все повече от Западни Балкани, както и от Северна Америка и Азия. Може да се прогнозира, че тенденцията за умножаване на географските ареали, от които пристигат кандидатите за работа в България, ще се задълбочи през следващите години /без непременно това да е свързано с рязко нарастване на общия брой на имигрантите/. Що се отнася до изпълнителския персонал, предварителните проучвания на екипа по проекта показаха, че засега се разчита главно на български работници. Вносът на работна сила отвън /с изключение на китайските фирми/ не е широко практикуван вариант, допълни проф.Петков.
Основните научно-изследователски задачи, поставени в проекта, касаят основанията за пребиваване на мигрантите на територията на Южен централен район, личната им мотивация да преминават от един емигрантски стату в друг и прогнозите, които бихме могли да направим, каза Жан Виденов. На второ място въздействието на тези групи на пазара на труда върху предприемаческата активност в ЮЦР и възникващите в тази връзка социално – обществени проблеми. В семинарите решихме да включваме и темата за досега на емигрантските среди с българската образователна система, защото мнението ни, базирано на проучване на европейския опит, а и предварителната обработка на резултатите от демоскопските изследвания сочат, че тъкмо това е най-перспективната сфера, в която България ще осъществява интеграционните си задачи като страна – член на ЕС. Сферата, в която ще нарастват задачите и проблемите пред институциите през следващите години и десетилетия, защото говорим за процеси, които в момента може от вас се забелязват в определени градове и области, обясни още Виденов. Той посочи, че така е било преди век и в Европа, но с течение на годините и десетилетията човешката миграция на стария континент се е превърнала в много сериозно и обществено и глобално явление. Това дава основание на общностните институции да формулират в общите принципи на ЕС за интеграция на имигрантите – принцип 5, който гласи, че мерките за образование са решаващи в подготвянето на емигрантите за успех и за икономическа активност в приемащата страна. Другият проблем е признаването на дипломите на емигрантите.
Гост на кръглата маса бе зам.-областният управител Чавдар Фурлански, който поздрави присъстващите.