Освободителния поход на Руските войски в Родопите

Освободителния поход на Руските войски в Родопите

135 ГОДИНИ ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА

В подстъпите на Родопите през януари 1878 година се водят решителни боеве за изхода на освободителната руско-турска война.След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. На 12 януари 1878 година Казашката кавалерийска бригада на генерал Пьотр Черевин в състав от осем сотни потегля от Асеновград в посока Бачково-Павелско-Хвойна-Чепеларе-Устово- Рудозем -Златоград-Димотика. На 17 януари 1878 година камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от местното население. “Радостта беше неописуема – разказва Стою Шишков – миналото се забрави. Това бе пръв път от векове, когато руски крак стъпваше в сърцето на Родопите.” Командващият с щаба си е настанен в дома на Хаджи Иван, а казаците от Първа сотня на есаул Пархоменко в къщата на Стою Келевски. И до днес на вратата на гостната стая стои надпис:

“Здесь квартироваль проходился Кучиньскимь казачье ІІ полком 18 января 1878 года командирь – І-и сотня Есаул А.Н.Пархоменко.”

Един конен отряд от 30 казаци се отправя за Райково и Смолян. Райковци ги посрещат на каменния мост в долната махала и заедно тръгват към Горно Райково. През тези дни руски офицер става кръстник на четири новородени в Райково. Той кръщава три от децата на Александър ІІ, а четвъртото на своето име – Атанас. Тези деца са: Александър Дечев Сивков, Александър Христов Искилиев, Александър Харитев и Атанас Димитров Коджабашев. Руският отряд от Устово, минавайки Кавгаджик, продължава по долината на река Арда в посока Рудозем и Мадан. В снежна буря стига до Даръ-дере ( дн. Златоград), където е посрещнат тържествено.

Идването на руските войски е възпято в народната песен:

“…Москофън се е наситил в Шипка и Плевен седене очине му са в Едерне в Едерне и Даръ-дере…”

Казашките отряди са разквартирувани в Нашевската къща, къщата на Иван Джинджев и училището. След това продължават по направление Гюмюрджина – Софлу-Димотика. Руската армия прекосява Родопите само по направление Хасково-Кърджали-Момчиловград и Асеноград-Смолян-Златоград. Освобождението на Родопите, макар и кратковременно, дошло в резултат на този поход, има своето важно стратегическо значение. Насочването на руските войски в това направление е пряко свързано с общото движение на цялата руска армия към Одрин и Цариград. Елитната турска армия на Сюлейман паша, е извадена от строя. Преследването й през Родопите и планинските проходи не дават възможност на противника да застраши десния фланг на руската армия по пътя й към Цариград.

Несправедливите решения на Санстефанския и Берлинския договори, разделящи изкуствено родопското население, довежда до постоянния копнеж и поражда нова борба за пълното обединение на Родопска област. Този процес, завършва с Балканската война от 1912 година.

Златка Петрова – главен уредник в РИМ”Стою Шишков”-Смолян

Вирни се горе