Около 50 души се изкачиха на височина 1006 м, за да видят възродената крепост при с.Кошница . Сред тях беше зам.-кметът Марин Захариев, координаторът на проекта Румен Романов, специалисти от музея в Смолян, млади хора и ентусиасти решили да изкачат късноантичната и средновековна крепост. Гид на опознавателната обиколка беше археологът Дамян Дамянов. Той разказа интересни факти свързани с историята на крепостта, както и детайли по нейното възраждане след изпълнените дейности по проект на Община Смолян „Тракийско и Византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие”с акроним THRABYZHE, финансиран по Програмата за Европейско териториално сътрудничество „Гърция –България 2007- 2013.
Слънчевото време направи още по-приятно изкачването до крепостта, което продължава около половин час По пътя към върха има поставени беседки, където туристите могат да си починат, да се снимат и да продължат към Проходната пещера. Минавайки нея се стига до върха. В рамките на проекта са разкрити северната и западната крепостна стена крепостта . Те са с обща дължина 80 м. Археологическите проучвания са на площ около 450 кв. м Археологът Дамян Дамянов представи историята на уникалната туристическа атракция. Късноантичната и средновековна крепост при с. Кошница е разположена върху конусовиден връх от мраморизиран варовик (1006 м), който в направление север-юг е пробит от проходна пещера. Тя също представлява византийски кастел през първия си период на съществуване и има военно-тактическите задачи на Смолянската крепост, с която се намират по трасето на Централния трансродопски път през Средните Родопи.
Археологическите проучвания и тук са регистрирали два периода на функциониране – І-ви през VІ в. и ІІ-ри през ХІ- началото на ХІІІ в. Тази хронология се потвърди и при проучването на съхранените в основи крепостни параклиси в южната част на крепостта, обясни Дамянов. Стените на крепостта са дебели 1,70-1,80 м. Техниката на градеж е двулицева зидария, изпълнена от ломен варовиков камък споен с бял хоросан. Максималната запазена височина на зидовете е 3 м. В южния край на западната стена е разкрита външна бойна кула.
Археологическите разкопки откриха свидетелства за използването на върха с Проходната пещера като скално светилище, превърнато и в укрепление още през енеолитната епоха (V-ІV хил. пр.Хр.). Предпоставка за това са благоприятните природни условия: голям естествен жилищен заслон с, лесно отбраняем връх за укрепление над него и близки водоизточници. Културните пластове при по-добре запазената северната крепостна стена маркират няколко кулминации в използването на върха през различните епохи, свързани най-вероятно с миграции на населението, които неизбежно са водели и до военни конфликти. Анализът на археологическите находки показва осезаемо човешко присъствие на върха през късния енеолит, ранната и късната бронзова епоха, ранножелязната епоха (ХІ-VІ в. пр.Хр.), трако-римския период (І-ІІІ в.), VІ в. и ХІ-ХІІІ в. Тази крепост не са се водили битки срещу Османската империя от това, обясни още Дамянов. Мястото, където са съществували параклисите не е било пощадено и от иманяри.
По дължината на вече консервираната и реставрирана крепостната стена са монтирани осветителни тела които ще я осветяват през нощта.
Цялостното проучване на този археологически обект ще разкрие по-пълно както подробности за бита на местните обитатели, така и техните контакти с вътрешна Тракия и Северното Егейско крайбрежие, посочи още Дамянов.
По същия проект е социализирана, реставрирана и консервирана и Смолянската крепост намираща се в местността Турлука, която също беше представена наскоро.