В изложбената зала на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян на 24 април, сряда, от 16,30 часа ще бъде представена книгата на проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски“. В проявата ще участва самият автор. Своята най-нова книга проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет посвещава на 175-годишнината от рождението на Апостола. В нея той не представя цялостно биографично изследване, а прави опит за осветляване на отделни спорни или нерешени все още въпроси за възгледите и дейността на Апостола.

В не една от своите предходни публикации проф. Стоянов се е противопоставял на различни митологеми, с които доосвобожденската ни история се е сдобила през последните 100-130 години, и от които, за жалост по разни причини, професионалната историческа гилдия не желае или не може да се отърси. За първи път обаче с тази книга проф. Стоянов въстава срещу налагани с години неверни или изфабрикувани тези и твърдения, отнасящи се до живота на Васил Левски по толкова експресивен начин. Предварително заявява на читателите намерението си да не героизира излишно, да не хиперболизира и да не дописва направеното от Левски, нито пък да слугува на модерните днес нови идеологеми за политическото ни Възраждане. С ясното съзнание, че може да бъде обвинен в разни грехове към паметта на Дякона, той се заема да разграничи истината от художествената измислица и опирайки се на вече постигнатото от поколенията левскиеведи, да преодолее някои табута или пък да разчупи някои от стереотипите в мисленето. Трите основни въпроса, върху които проф. Стоянов привлича вниманието на читателя, са: идеите на Васил Левски – идеи на новото време; революционният терор – „най-чистият път“ към провал на вътрешната революционна организация; Васил Левски пред извънредната следствена комисия в София.

Научните приноси на автора в тази нова книга са безспорни. Те са свързани с новото значение, което се отделя на пребиваванията на Левски в Букурещ за неговото израстване като идеолог на българската национална революция. „Университетът в Букурещ”, както сполучливо определя проф. Стоянов времето, през което Апостола се потапя в хъшовската среда на румънската столица, заема действително много важно място в идейната еволюция на Дякона и това в книгата е разкрито със сериозни и трудно оспорими аргументи. Ценни и важни за личностното развитие на Левски наблюдения са направени и по линия на открояване на заемките в идейното наследство на Апостола от съвременната нему европейска политическа мисъл. Разсъжденията и оценките на автора за революционния терор, който постепенно се налага в практиката на Вътрешната организация през 1871-1872 година са другият момент с научен принос. След проф. Крумка Шарова, която първа се осмелява да потърси в проявите на революционен терор една от първопричините за възникналата криза в комитетските дела, Иван Стоянов е първият, който не само приема нейните доводи, но доразвива лансираната от нея теза като предлага една цялостна картина за зараждането на самата идея за революционния терор до морално-политическите и психологическите последици от нейното практическо прилагане.

Без да изневерява на академичния подход, със силата на фактите и на автентичните документални извори, на основата на критичното осмисляне на вече постигнатото от българската историопис, проф. Стоянов проследява как се раждат митовете за Левски, оборва някои от наложилите се във времето клишета в оценките, убедително се противопоставя на фалшификациите и на преекспонирането на неверни или недоказуеми твърдения.

Показателни в това отношение са позициите, защитавани от него по повод на някои от писанията на първите биографи на Апостола (Захари Стоянов и Стоян Заимов), които с годините придобиват аксиоматично звучение като тези за отровата, която Левски носил със себе си и се опитал да използва след арестуването му, за опита му да се самоубие по време на процеса в София, за прословутата мелница край Букурещ, опита да бъде убит Христо Георгиев, за действителното авторство на дописката във в. „Свобода” от 1871 година, приписвана досега на Левски, за автентичността на лозунга „Свята и чиста република”, за поредния мит, който се ражда пред очите ни, свързан с поставянето на паметна плоча пред църквата „Св. Петка Самарджийска”, където уж бил препогребан Левски и т.н. Чрез страниците на своята книга проф. Стоянов прави читателите съпричастни на въпросите, които го вълнуват не само като университетски преподавател и изследовател на политическото ни Възраждане, но и като българин със своите тревоги и разочарования по отношение на направеното и ненаправеното досега за Васил Левски.

Национален музей „Васил Левски“ – Карлово Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян