Това е един от най-големите родове в Арда, изиграл ключова роля за оцеляването на българщината в този край преди присъединяването на Родопите към България,съобщи Христина Георгиева. Участници в родовата среща положиха цветя пред паметните плочи на проф. Асен Василев и на основателя на рода Васил Ангелов Стайков, първият учител и основател на училището в Арда. В родословното дърво на Василовския род са трима професори / включително и дърворезбаря проф. Асен Василев/, доктори на науките, учители, инженери, художници. На срещата доайена на Василовския род Гавраил Василев каза:" Днес, когато отново се срещаме потомци на Василовския род, с гордост и преклонение се обръщаме към стожера в нашето родословно дърво- Васил Ангелов Стайков. Първият български учител и основател на училището в Арда, инициатор за построяване на църквата, лечител с медицински познания, дарител, радетел за църковна независимост- Васил Ангелов Стайков е стожер и на българщината в Арда. Неговият образ е част от поколението възрожденски личности,които са съхранили българския дух в Родопите. Васил Ангелов Стайков е роден около 1840-1845 г. в Арда. Завършва гръцко училище в Солун, където за известно време работи като помощник на лекар. Наученото при гръцкия лекар му дава завидни за времето медицински познания. След завръщането си в Арда помага на баща си в абаджийския занаят и заедно с това се отдава на медицинска практика. Лекувал хората с лекарства, които доставял от Солун, Драма, Серес и Ксанти. Продължил да се самообразова в медицинските теми, получавайки от Солун новоизлизащи медицински книги. Прочува се като Васил Арденски- Доктора. Титлата му е дадена от хората от Арда и околностите, които лекувал често без пари.Нашият дядо Васил бил предприемчив човек и издържал фамилията с абаджийство и търговия. Имал дюкян на пазара до моста, продавал платове, хранителни продукти, железарски и домакински потребности. Бил заможен за времето си родопчанин, но не се ограничил с търговия и лични печалби. Нашите предци и тогава са живели в трудно време, но са отделили част от спечелено, за да построят училище. Васил Ангелов Стайков е главният радетел за откриване на килийното и екзархийското училище. Към 1860 г. в селото се открива килийно училище, в което занятията се водят на гръцки език. Екзархийско училище се открива през 1870 г. и първият български учител в него става Васил Ангелов. Неговата просветна дейност не се ограничава само в училище. Той полагал грижи за общото просветно и културно издигане на съселяните си. В дома си събирал по-будните селяни, за да им чете поучителни книги и да ги наставлява в живота. Заедно с Константин Маринов от Устово, Васил Ангелов превежда от гръцки книгата „Врата за покаяние”. Даскал Васил поема инициативата и за построяването на ново училище, съградено през 1893г. с общите усилия на селото и паричната помощ на Екзархията.Васил Ангелов дейно участва и при решаване на църковните въпроси на селото. През 1867г. се изпраща прошение до Цариградската Патриаршия за издействане на ферман за построяване на черква. Сред щедрите дарители за съграждането на храма „Св. Никола”в Арда са изписани имената на Ангел Стайков и синовете му Васил и Димитър. Образът на Васил Ангелов ни връща назад към времето, когато учителят е бил безспорният авторитет за българите в Родопите. Авторитет, който респектирал с европейско образование, получено в Солун, с владеене на чужди езици, ерудиция и култ към просвета. Арденският учител Васил Ангелов бил член и на Околийския съвет /Меджлиса/ в Смолян като представител на християнското население. Векове по-късно, за Арда и днес важи дилемата, че закриването на училището би било равнозначно на закриване на селото. Мисията на живота на Васил Ангелов е образоването на българите в поробените Родопи. Каква далновидност за онова време, че само извисеният дух и просветеният българин ще се преборят за независимостта си, за свободата си, за държавата си! Затова се прекланяме пред предците ни от Василовския род, които са били духовни личности и лидери, преборили се за оцеляване на българското в Родопите. Основаното от дядо Васил училище е дало на България четирима професори, доктори на науките, художници, десетки учители, инженери, юристи. И повечето от тях са именно от Василовския род,каза в заключение Гавраил Василев".

Определят проф. Асен Василев като доайен на българска дърворезба.Според изкуствоведи Асен Василев има огромен творчески принос в осъвременяването на българската дърворезба. По повод 100-годишнината от неговото рождение през 2009г. в галерията на „Шипка” 6 в София бе представена изложба „Проф. Асен Василев и ученици”. Изложба, която се превърна в събитие в националния арт календар и илюстрира, че Асен Василев е основоположник на школа в съвременната българска дърворезба.Асен Василев е роден тук, в Арда през 1909г. Завършва Художествената академия в София през 1932г., специалност „Резба и моделиране”. От 1960г. е професор в академията и дълги години завежда катедра „Приложни изкуства”. Носител е на национални отличия и награди: “Св.Св. Кирил и Методий” – І степен; награда “Златни ръце” – І степен;орден “Народна република България” – ІІ степен; Награда на Съюза на българските художници за приложни изкуства.