Хайдути даряват на село Кутела реставрирания пистолет на техен войвода

 Хайдути даряват на село Кутела реставрирания пистолет на техен войвода

Смолянското село Кутела ще получи уникален подарък за своя празник на 15 юни – реставрирания пистолет на войводата Огнян Комитов-Садък. Идеята за реставрацията на оръжието е на младите момчета от Сдружение „Родопски хайдути“-Смолян, които от години издирват и съхраняват старинни народни предмети и носии. В самото реставриране на пистолета, помощ оказаха техните съмишленици от старопланинското село Мирково. „Желанието ни е да подарим реставрираното оръжие на село Кутела, защото някога, когато се е наричало село Каршалъ, е било родно място на Огнян Комитов-Садък и е редно днешните му наследници да притежават тази сакрална и исторически ценна вещ“, каза Манол Ружинов, председател на Сдружение „Родопски хайдути“. Пистолетът датира от края на 19 век и заради деликатното си състояние след толкова време, ще бъде поставен в специално създадена за целта кутия. Наред с пистолета на войводата Садък, кутелци ще получат и негов портрет,съобщи Манол Ружинов-председател на Сдружение „Родопски хайдути“-Смолян .

Навярно малко родопчани и жители на село Кутела знаят за личността на Огнян Комитов-Садък. Историческите хроники на Вълко Иванов Шишманов – учител в село Карлуково (дн. Славейно) и съвременник на Комитата пише: Огнян Комитов – Садък е роден през 1857 г в с.Каршалъ, Пашмаклийска околия. По време на Руско – турската война, бил повикан да служи в турската армия, но той отказва и дезертира. След като бива обявен за предател, срещу него се започват гонения. Тогава събира малка чета, с която прави обири на известни турски дерибеи , като Лихинолу Имамъ и др. От него взели около 15 оки сребърни вещи. Тези събития се разиграли около 1876 година. След тези обири , узнати от турското правителство бил обявен за разбойник и му била издадена смъртна присъда. Узнавайки за това решение с няколко другари избягва за Гюмюрджинско , където отива при карлуковските овчари – Тодор Кехая Илчев. По това време в Гюмюрджина се подвизавал и прочутия Петко Радев от с. Калайджи дере . Когато малък Петко / Петко Радев/ научил за появата на втора чета той пожелал да се срещнат. Двамата войводи се срещнали и одумали да действат заедно, но вече с по-възвишена цел – да бранят местното население от турските и гръцки набези. Най-първо нападнали прочутия тогава грък Панайот бакалина в с.Мароня , Гюмюрджинско.

Той бил съратник на известния изедник и грабител Калън Тома , който бил наказан и убит от Петко войвода. След няколко месеца устроили, такова нападение и на прочутия изедник Хаджи Исмаил от с. Ириджан . Турските власти като знаели , че кутелския войвода е приятел на Петко Радев решили да го амнистират с цел да хванат и двамата. След време той се явил в гр. Гюмюрджна пред властите, като там разбрал за плана на властите и веднага след това намерил начин да съобщи на малък Петко , с което го моли да напусне Гюмюрджина за известно време Така Петко заминава за Източна Румелия през 1885 г., а Садък се връща в родното си село Каршалъ през 1901 / 1902 г., като става овчар. През това време се поставя началото на известната Македоно-Одринска революционна организация в този край.

Още от началото й, той желае да вземе участие, за да може да покровителства и защитава местното население. Така и става. Въпреки, че турските власти хранили големи надежди да го използват като информатор, това не се случило. Дори обратното – Садък дълго изпълнявал куриерски функции между отделните звена на революционната организация. Той действал от 1902г. чак до Балканската война 1912г. като помага и на четата на Пею Ив. Шишманов . През всичкото време Садък се отнася най-внимателно и лоялно към българския елемент. По неговия мироглед великите култове са изкуствено създадени, за да се настройват народите едни към други. След дълъг размисъл и вече на години сам решил да се покръсти , което не било от голямо значение за него , защото всички мерил с един аршин, независимо от вярата. Привързаността на Садък към революционното дело се дължи на желанието му да се бори срещу дерибеите и бирниците , както и да помага на местното население. В края на сетните си дни, Садък живял в махала Кутела на с.Каршалъ , препитавал се със земеделие въпреки разклатеното си здраве , побеляла коса и патерица в ръка.

Вирни се горе