Смолянското село Кутела ще получи уникален подарък за своя празник на 15 юни – реставрирания пистолет на войводата Огнян Комитов-Садък. Идеята за реставрацията на оръжието е на младите момчета от Сдружение „Родопски хайдути“-Смолян, които от години издирват и съхраняват старинни народни предмети и носии. В самото реставриране на пистолета, помощ оказаха техните съмишленици от старопланинското село Мирково. „Желанието ни е да подарим реставрираното оръжие на село Кутела, защото някога, когато се е наричало село Каршалъ, е било родно място на Огнян Комитов-Садък и е редно днешните му наследници да притежават тази сакрална и исторически ценна вещ“, каза Манол Ружинов, председател на Сдружение „Родопски хайдути“. Пистолетът датира от края на 19 век и заради деликатното си състояние след толкова време, ще бъде поставен в специално създадена за целта кутия. Наред с пистолета на войводата Садък, кутелци ще получат и негов портрет,съобщи Манол Ружинов-председател на Сдружение „Родопски хайдути“-Смолян .

Навярно малко родопчани и жители на село Кутела знаят за личността на Огнян Комитов-Садък. Историческите хроники на Вълко Иванов Шишманов – учител в село Карлуково (дн. Славейно) и съвременник на Комитата пише: Огнян Комитов – Садък е роден през 1857 г в с.Каршалъ, Пашмаклийска околия. По време на Руско – турската война, бил повикан да служи в турската армия, но той отказва и дезертира. След като бива обявен за предател, срещу него се започват гонения. Тогава събира малка чета, с която прави обири на известни турски дерибеи , като Лихинолу Имамъ и др. От него взели около 15 оки сребърни вещи. Тези събития се разиграли около 1876 година. След тези обири , узнати от турското правителство бил обявен за разбойник и му била издадена смъртна присъда. Узнавайки за това решение с няколко другари избягва за Гюмюрджинско , където отива при карлуковските овчари – Тодор Кехая Илчев. По това време в Гюмюрджина се подвизавал и прочутия Петко Радев от с. Калайджи дере . Когато малък Петко / Петко Радев/ научил за появата на втора чета той пожелал да се срещнат. Двамата войводи се срещнали и одумали да действат заедно, но вече с по-възвишена цел – да бранят местното население от турските и гръцки набези. Най-първо нападнали прочутия тогава грък Панайот бакалина в с.Мароня , Гюмюрджинско.

Той бил съратник на известния изедник и грабител Калън Тома , който бил наказан и убит от Петко войвода. След няколко месеца устроили, такова нападение и на прочутия изедник Хаджи Исмаил от с. Ириджан . Турските власти като знаели , че кутелския войвода е приятел на Петко Радев решили да го амнистират с цел да хванат и двамата. След време той се явил в гр. Гюмюрджна пред властите, като там разбрал за плана на властите и веднага след това намерил начин да съобщи на малък Петко , с което го моли да напусне Гюмюрджина за известно време Така Петко заминава за Източна Румелия през 1885 г., а Садък се връща в родното си село Каршалъ през 1901 / 1902 г., като става овчар. През това време се поставя началото на известната Македоно-Одринска революционна организация в този край.

Още от началото й, той желае да вземе участие, за да може да покровителства и защитава местното население. Така и става. Въпреки, че турските власти хранили големи надежди да го използват като информатор, това не се случило. Дори обратното – Садък дълго изпълнявал куриерски функции между отделните звена на революционната организация. Той действал от 1902г. чак до Балканската война 1912г. като помага и на четата на Пею Ив. Шишманов . През всичкото време Садък се отнася най-внимателно и лоялно към българския елемент. По неговия мироглед великите култове са изкуствено създадени, за да се настройват народите едни към други. След дълъг размисъл и вече на години сам решил да се покръсти , което не било от голямо значение за него , защото всички мерил с един аршин, независимо от вярата. Привързаността на Садък към революционното дело се дължи на желанието му да се бори срещу дерибеите и бирниците , както и да помага на местното население. В края на сетните си дни, Садък живял в махала Кутела на с.Каршалъ , препитавал се със земеделие въпреки разклатеното си здраве , побеляла коса и патерица в ръка.