Хърватски туристи с фамилия „Смолян“ потърсиха старите си славянски корени в смолянския музей

Хърватски туристи с фамилия „Смолян“ потърсиха  старите си славянски корени в смолянския музей

Семейство Блаженка и Дражен от Хърватия носят фамилията Смолян и като доказателство показват паспортите си на изненаданите хора, с които се запознават по време на престоя си в Родопите. В този факт се убеди и екскурзоводката в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Стоянка Вълкова. Съвпадението на имената събудило любопитството им да посетят града, чието име се оказва и тяхно. Възрастната двойка е предпочела България за своята лятна ваканция и по пътя към морския бряг край Бургас разглежда и други градове. Използва възможността за свободно пътуване през границите след като Република Хърватска официално бе приета за член на Европейския съюз от 1 юли тази година. След омайващата атмосфера на стария град в Пловдив избрали Смолян за следваща спирка. Първият обект на тяхното посещение бе музеят в Смолян, където откриват много общи неща от стария бит на родопчани и населението в техния край. Впечатлява ги снимка на стария мост в Широка лъка, която веднага им навява сходство със „Стари мост“ в град Мостар – федерален град, административен център, един от най-важните в областта Херцеговина. „Стари мост“ от 16-ти век бил разрушен по време на войните в бивша Югославия, но като обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО бил възстановен. Блаженка и Дражен Смолян са от хърватския град Славонски брод на левия бряг на река Сава, разположен в историческата област Славония. Градът е най голямото населено място и център на Бродско-посавска жупания с население от 59 507 души според преброяването от 2011 година. Издигнат е върху развалините на римския град Марсония.

Смолян е много разпространена фамилия в района, в който живеят Блаженка и Дражен, разказват бившата учителка и съпругът й – специалист по фина механика. Среща се в Босна и Херцеговина, в граничните райони с Унгария, в Австрия, където има много преселници още от годините на турското робство. Фамилията Смолян често може да се види върху надгробните плочи на починали предци. Двамата някога са учили кирилица в училище, но през последните десетилетия латиницата окончателно е изместила „българската“ азбука и се е наложила в училищата и живота на републиката. Дражен любопитства има ли я още буквата – Ѣ – „ят“ в българския език. Двамата са заинтригувани от историческата връзка между славянското племе смоляни, заселило се в Средните и Западните Родопи вероятно през VІІ – VІІІ век и дало името на днешния град Смолян и другото южнославянско племе хървати, установило се в земите на днешната република по същото време. Явно тяхната фамилия е съхранена през много векове, отпреди смоляните и хърватите да усвоят своите нови територии и дори петвековното турско робство не успяло да я унищожи. Смоляните били подкрепени от кан Пресиян в техния бунт срещу византийската власт през 837 година, а при управлението на цар Симеон Велики окончателно се влели в българската народност. А градът Славонски брод, областта Славония, имената им Блаженка и Дражен, фамилията им Смолян – всичко говори за славянския произход на съвременните хървати. „Макар и много далечни, ние се оказваме роднини с вас, смолянчани“ – шегуват се Блаженка и Дражен.

Вирни се горе