На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски. По традиция това става в покрайнините на София.

Днес отбелязваме 139 години от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски.

Васил Левски е известен още с прозвищата си “Дякон”, “Апостол” – счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя – Христо и Петър – и две сестри – Ана и Марийка.

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.

На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски . След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868).

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.

Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО – “Привременно правителство в България”.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.

Преди век и половина дяконът Игнатий захвърля расото и се отказва от службата на Бог, за да служи на България. Въпреки че тогава родината не облагодетелства и най-често смъртта, определя „мандатите".

Но не в политиката или в абстрактното величие можем да търсим Левски днес. Той е жив в идеите си. До които малцина от използващите името му, от възхваляващите го, от „уповаващите се" в принципите му достигат.

Апостолът се превръща в икона и образът му бавно се топи сред множественото създадени впоследствие образи. Младият мъж поема националната енергия за отърсване от оковите.

Казано от Апостола:

*Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

• Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв

• Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност

• Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!

• На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел

• Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско

• Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре