Послучай 1 ноември – Ден на народните будители, Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян, представя изложбата „ПЪРВИЯТ ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА ПЕЧАТНА КНИГА" /1806-1905/. Експозицията, подредена в каталожната зала на библиотеката, ще бъде открита утре – 1 ноември в 10.00 ч. На вниманието на обществеността е представена част от колекцията на библиотеката „Старопечатни, редки и ценни издания”. Експонирани са 94 тома, 30 от които старопечатни, публикувани преди Освобождението на България. Изложбата е организирана тематично в раздели – Църковнославянска литература; Етнография и фолклор; Историописна литература; Обществено управление и закони; Учебникарска литература; Чужда литература за България и българите; Справочна литература; Сборници и периодични издания; Литературно творчество; Родопско краезнание. Сред показаните книги с особена стойност е „Царственик или история болгарская” на Христаки Павлович, отпечатана в 1844 г., обясниха от библиотеката. Тя е първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарская”. Интерес представлява и монографията на чешкия учен Константин Иречек „История на българите”, която е първият цялостен обзор върху миналото, съставен по правилата на модерната европейска историческа наука. Популярните исторически трудове на Марин Дринов, Добри Войников и Тодор Шишков, предвидени да служат и като учебници, намират достойно място в експозицията. Почитателите на писаното слово ще имат възможността да видят сред експонатите и най-старата българска печатна книга във фонда на Регионална библиотека „Заради возрождение новой болгарской словесности или науки” на Юрий Венелин издадена през 1842 г., „Български народни притчи или пословици и характерни думи” на Петко Р. Славейков, „Веда Словена” /”Български народни песни от предисторическата и предхристиянска епоха”/, съставена от босненския сърбин Стефан Веркович и др. Наред с книгите, изложбата показва и първите сборници и периодични издания. Списание „Български книжици”, излизало в периода 1858-1862 г.,което има научно-популярен характер. Сп. „Деница”, редактирано от Иван Вазов, е представено с течението от 1890 г. В изложбата е представено и краеведското духовно богатства от този период . Особено ценни са родопските периодични списания, които намират място в изложбата: „Славееви гори” – месечно списание за народни умотворения, наука и обществени знания. Редактор на списанието е Ст. Шишков. Издава се в с. Орехово, Рупчоска околия. Година I е 1894, кн. 1-7. Списанието е първата печатна трибуна за Родопите; „Родопски напредък” е краеведско научно-популярно списание, редактори са Стою Шишков, Васил Дечов и Горчо Мерджанов. Излиза в Станимака /дн. Асеновград/ за периода 1903-1912 г.; „Родопски старини или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречия, приказки, паметници, предания, описания и пр.”, с начало 1887. С голяма стойност е изданието от 1887 г. ”Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите” на С.М. Родопски. Популярният родоповед Стою Шишков е представен в изложбата с „Животът на българите в Средня Родопа”, 1886 и „Отчет за състоянието на учебното дело в с. Чепеларе, Пловдивски окръг…”, 1897. Най-значимото съчинение на Христо П. Константинов „Непокорните села в Родопските планини (обективно разгледвание тоя въпрос за времето от 1878 до 1886 г.)” също намира място в експозицията. Изложбата „Първият век на българската българската печатна книга” представя бурен и динамичен етап от българската история и литература, век на духовен и социално-икономически подем.