Повечето хора очакват подобряване на финансово-икономическата ситуация у нас, независимо от трудностите, сочи изследване на НЦИОМ.

44% от анкетираните очакват жизненият им стандарт да се подобри, 23% – да се влоши, а една трета не очакват промяна. Спрямо март сега делът на оптимистите се е увеличил с 10%, констатират социолозите на основата на национално представително проучване, направено между 15 и 25 май сред 1000 души, предаде БТА. Това се отнася преди всичко до младите хора под 40 години, до тези със среден и по-висок стандарт, както и до симпатизантите на ГЕРБ и на “Атака”. Влошаване на стандарта си очакват най-вече хората в предпенсионна възраст, ниско образованите и бедните.

Общо 63% от анкетираните посочват, че през последната година материалното им положение се е влошило, а едва според 3% то се е подобрило. Една трета от участниците в допитването не отчитат промяна в стандарта си на живот.

Въпреки нарасналия оптимизъм на българина за последните два месеца, се увеличава броят на хората, които отлагат във времето разходи, свързани с инвестиции и луксозни придобивки, сочи още проучването. Данните показват, че през май ремонт на жилището отлагат 42%, докато през март те са били 35%. Плановете си за почивка не са осъществили 43% срещу 37% през март; покупка на автомобил са отложили 18%, докато през март те са били 13%. Хората, които са затруднени да обслужват кредитите си, са били 19% през март, а сега са 22%.

Общо 27% посочват, че в тяхната фирма е имало съкращения, 22% – че намаляват оборотите, а 21% – че възнагражденията им са замразени. За преминаване към намалено работно време или принудително излизане в отпуск съобщават 9%, а за прекратяване на отделни дейности на фирмите, в които работят – 8%.

Най-високо одобрение сред българите получават мерките на правителството, свързани с намаляването на разходите и повишаването на приходите в държавния бюджет, доплъват от НЦИОМ. Ограниченията на бюджетните разходи подкрепят 18%, а съкращения на държавната администрация – 13%. Повишаването на бюджетните приходи чрез по-висока събираемост на данъци и мита се одобрява от 11%, а 6% подкрепят борбата с икономическата престъпност.

Хората не одобряват най-вече мерките, които засягат широки и уязвими социални слоеве. Сред тях са реформите в здравеопазването, отложената индексация на пенсиите, увеличаването на данъци и акцизи, ограниченията при изплащане на майчинство и на болнични, намеренията за увеличаване на осигурителния стаж за пенсия.

Социолозите отбелязват, че мерките на правителството за финансова и икономическа стабилизация, макар и широко обсъждани през последните месеци, остават непознати за 46% от анкетираните – най-често сред ниско образованите, жителите на малките населени места и хората от малцинствата.