На 7 септември 1911 година е роден Тодор Христов Живков – български политически и държавен деец. Личността и отношението към Тодор Живков остават все още неизяснени от българската история, най-често единствено се отчита фактът, че той е над 30 години начело на българската държава. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него. Срещу него са заведени още три дела: Дело № 2 (за фонд “Москва"), Дело № 3 (за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят), Дело № 4 (за "възродителния процес"). Мярката за неотклонение е отменена само по Дело № 3 (15.07.1997 г.). Автор е на "Мемоари” (1997 г.). Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.