Една традиция се завръща – Роженският събор

Една традиция се завръща – Роженският събор

На Роженските поляни започва Съборът на народното творчество и животновъдството „Рожен 2015“, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен“, чието последно издание бе през 2006 г. Той ще продължи три дни.

Историята на Роженския събор надхвърля век.

Рожен носи непокорния дух на планината и съзвучието на гайди с гласове-чанове според хрониките на Роженския събор.

Съборът на Рожен е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и извисяващата се над бориките родопска песен.

Лудите глави, комитите на Родопите, са били и гайдари, а бунтовните планове за освобождение на родната земя са правени с песни на уста. Това сочат хрониките и легендите, свързани с Роженския събор, чиято история надхвърля век.

Смята се, че на Капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване на един голям събор, вместо четирите летни празника в района на Рожен в миналото.

На Роженските поляни днес започва Събор на народното творчество и животновъдството “Рожен 2015”, наследник на Националния фолклорен събор “Рожен”, чието последно издание бе през 2006 г.

Началото на единен събор на Рожен е поставено през 1898 г. по инициатива на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода. Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г.

Изследвания на историци от Държавен архив – Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение.

На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България, неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, обяснява за БТА Зоя Начева, директор на Държавен архив-Смолян.

Един от запомнящите се събори според Зоя Начева от онези бунтовни години е събирането през 1908 г., когато на Рожен се долавя и оптимизма на българите, вдъхнат от събитията около младотурската революция.

В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през 1908 г., на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата.

Съборът на Рожен събирал до 1912 г. родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от “Стара България”, както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.

Присъствието на хайдути на събора е запазено и в родопския фолклор.

Гайдарят Костадин Илчев, основател на “101 каба гайди”, разказва за БТА за пята от Георги Чилингиров – един от най-известните български народни певци, песен за комитите. Споменатите в песента Хвойньо и Лютата са сред емблематичните комити на Родопите. “Хвойньо Войвода е свирил на гайда, виждал съм неговата гайда заедно с ножове и пищови”, обяснява Костадин Илчев. Синът на Хвойньо Войвода – Аспарух, продължил гайдарската традиция, той е бил един от изпълнителите в оркестър “100 каба гайди”.

Първата проява на именития оркестър е свързана с по-новата история на Роженския събор. “100 каба” гайди зазвучават пред публика на събора на Рожен през 1961 г.

За откриването на възстановения събор на Рожен днес ще свирят и двата гайдарски смолянски състава “100 каба гайди” и “101 каба гайди”.

Роженските поляни ще бъдат огласени от изпълнението на общо 400 родопски и калоферски гайди.

От сцената на Рожен са изгрели най-обичаните родопски гласове Валя Балканска, Бойка Присадова, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Младен Койнаров, Костадин Дурев, Георги Чилингиров, Кристина Енгерова и други според Светозар Казанджиев, организатор на поредица издания на Роженския спектакъл.

Откриващият се днес Събор на народното творчество и животновъдството “Рожен 2015” запазва фолклорния елемент и прави опит да впише нови елементи. В програмата на събитието е включен фолклорен конкурс, в който ще участват певци, инструменталисти, танцьори, ансамбли и състави от цялата страна.

Нов регламент в събора е представянето на традиционни занаяти и животновъдство. Алея на занаятите ще илюстрира на Рожен традиционни производства като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, дърворезба и други.

Над 60 занаятчии ще разгърнат щандове, показвайки и на живо технологии на изработка. Около 300 животни от 30 породи ще се представят в животновъдните изложения на събора. Предвижда се демонстрация за сравнение на технологии за производство на сирене от преди 500 г. и по съвременни рецепти в мобилни мандри.Стотици хиляди гости се очаква да пристигнат на Роженските ливади в трите фестивални дни.

За последователите на автентичната Роженска традиция, младежкото патриотично сдружение “Родопски хайдути” организира на върха “Общ хайдушки сбор”. Задължителният дрескод за участие в хайдушкия сбор е истинска народна или хайдушка носия. Младите хайдути ще покажат оръжейна експозиция, ще гърмят топовни салюти и оръжия от времето на комитите.

Вирни се горе