Написано от Вас!

вторник, 12 юни 2018 г.

Може ли за кратко внимание?

Наистина настоявам за абсолютна тишина. По принцип е изключително трудно да се отдели същественото и да се назове за 5-6 мин., при положение, че за това събитие аз лично мога да говоря с часове … Добър вечер!

На първо място, искам да кажа, благодаря ти Господи, че доживяхме до този момент. На всеки един от присъстващите лично, сърдечно благодаря, че е тук и можем заедно да О Т К Р И Е М най- яката изложбата на най- яките, малки художници към читалище „Хр Ботев- 1871 ” гр.Смолян

Днес е 11 юни 2018г. 18:00 часа и няколко минути

Хора, този миг няма да се повтори… той за мен е изключително специален. Аз съм на близо половин век години и за първи път правя такава богата, истинска изложба. Имената на над 25 деца и годините им са написани върху таблата с рисунки. Ако имате някакви въпроси питайте ме.

Когато бях в трети клас исках да стана художник и знаете ли, защо? Казвах на дядо Боже в молитвите си, че ще рисувам красиво, за да може когато хората видят картините ми, да им става хубаво… Смятайте още от дете, заради учителя си по ИИ, който е харесвал рисунките ми, аз съм избрала смисъла на своето съществуване… Да създавам красота, красота, която прави хората щастливи… Душата ми винаги плаче за чисто, за бяло… за белия лист, за бялата стена… необходимо ми е съвсем мъничко, за да дам от себе си всичко, та и повече.

Слушайте по- нататък, интересно е…

Преди няколко месеца една, моя колежка Севдица от първо училище, а по- късно и едни родители- Роси и Аделин- мои приятели, ми казаха, че аз ще водя кръжока по изобразително изкуство в читалището. Бях лекинко в шок от новината, смеех се от сърце, но съвсем сериозно, още тогава в полумрака на деня, отидохме до централния вход на сградата и с фенерче започнахме да осветяваме списъка с дейности на читалището. Търсихме и действително открихме името ми Елена Мирчева. Това, което приличаше на шега се оказа самата истина. Там действително пишеше: кръжок по изобразително изкуство с ръководител- Елена Мирчева.

К’ъв ръководител съм аз, ееей, не мога месечната такса в срок да събера…затова и „голямата”заплата не мога да получа, обаче върху мен пада отговорността да давам „наклон”, т.е. посока в живота на децата ви?

Вие създавате децата, ние учителите обучаваме учениците…

Уникално е да имаш и общуваш с дете…

Няма да говорим, за това как се създава детето, това е друга тема.

Искам да кажа, две изречения за момента, в който поемеш бебето в ръцете си. Наред с всичко останало, започваш това дете да го носиш на ръцете си – носиш го ден, два, седмица, месец, месеци, години, цяла вечност и още, и още една вечност… все на ръце носиш детето си, за да не одари в камък нозете си… В която посока решиш, на там завърташ детето… ама осъзнаваме ли го? Не само тялото му, всичко негово, във всички възможни и невъзможни посоки ние въртим… Когато видя бебе имам чувството, че виждам чудо… когато виждам дете, сякаш виждам Бог… Господи, толкова е невероятно това, Твое създание- в ръцете ми … И така, съвсем неусетно, вие родителите и ние учителите създаваме- големи(те) хора. Ние сме и корените, и крилете на децата. Непрекъснато възпитаваме децата, непрекъснато ги обучаваме… и накрая к’во… къде е възпитанието ни, къде е образованието ни, къде е здравето ни, къде е щастието ни?

Този миг няма да се повтори… и тъй като все пак аз станах ръководител на кръжока по ИИ и по документи, и в действителност, имам задължението да ви кажа:

Тук в изложбената залата, моля ви, пазете тишина, като в храм… Защото всяко детенце е все още чисто, подобно на икона… и чрез рисунките децата са споделили изцяло себе си, своите вълнения и своите умения… Хора, забранявам ви да сравнявате децата едно с друго, наистина, забранявам ви да сравнявате техните рисунки… дори не си и помисляйте да търсите най- добрият художник сред тях или най- добрата рисунка в изложбата! Това не е спортно или математическо състезание…няма първо, второ или трето място… и никога няма да има! Това е изкуството- да си свободен, свободно да търсиш, намираш и отдаваш най- доброто …

Хайде, да опитаме… да отворим сърцата и очите си, като за първи път, и да видим, колко са истински и съвършени техните рисунки такива, каквито са…

Нека да сме будни и винаги да се възхищаваме на доброто в децата. Да се възхищаваме и на най- малката тяхна всеотдайност, трудолюбие и старание! Да виждаме и да се възхищаваме на небесното царство, което носят в себе си!

В заключение да ви споделя, че за да го има точно това откриване и преоткриване на изложбата…е благодарение на Велика, Йоан, Асен, Бисера, Румен, Мария Магдалена, Мария Бялкова, Джордж, Джейми, Мария Райска, благодаря ви, благодаря ви г-жо Зоя Начева, благодаря ви г-н Иван Иванов за всички предизвикателства и подкрепата, от сърце благодаря на Мария Тиганева, Минка и Христо, на Мая и Ивана от букси, благодаря на момичета от копирния център „Систем” , благодаря ви госпожо Метексинова , г-жо Марковска, благодаря ви мамо, Нуши, Дафи, Тони…. благодаря ви гайдарчета… Благодаря ви, скъпи родители, колеги, приятели, гости на изложбата, благодаря ви малки художници, бъдете здрави, свободни, мъдри и радостни! Благодаря ви, че съм част от вашия път, благодаря ви, че имаме наш, общ свят… благодаря ви!

Читалище “Христо Ботев” Смолян

Източник: SmolyanNews.com

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009